ЦИТАТИ ОТ ЛАО ДЗЪ 老子
ЦИТАТИ ОТ ЛАО ДЗЪ 老子
Embedded Files
Дао Къ Дао, ФейЧангДао。МингКъМинг, ФейЧангМинг
"ДаоДъДжинг" гл. 01
道可道，非常道。名可名，非常名
道可道，非常道。名可名，非常名
Дао което може да бъде обяснено не е истинското Дао,
Дао което може да бъде обяснено не е истинското Дао,
Име което може да бъде назовано не е истинското име.
Име което може да бъде назовано не е истинското име.
"ДаоДъДжинг" гл. 01
Още с първото изречение на „Дао Дъ Джинг” ЛаоДзъ поставя ребром въпроса за възможноста на хората да придобият истинско знание и да открият вечни истини. В Даоизма се говори за две Дао-та; Небесното Дао, това което е източник на всичко във вселената и което организира и поддържа космическия ред и хармония във вселената. Това Дао е истинското, непроменяемо, вечно Дао което не подлежи на промени, дегенерация и регенерация. Това Дао се отнася до вечни, непоклатими истини и категории. Другото Дао е човешкото Дао, това Дао което организира човешките и обществените взаимоотношения. То е Дао-то което се отнася до материалния, физически свят и то е продукт на нас хората и следователно при него има промени, възходи и упадъци, справедливост и несправедливост, красиво и грозно. Човешкото Дао е неособено успешно копие на оригинала, който е Небесното Дао.
Още с първото изречение на „Дао Дъ Джинг” ЛаоДзъ поставя ребром въпроса за възможноста на хората да придобият истинско знание и да открият вечни истини. В Даоизма се говори за две Дао-та; Небесното Дао, това което е източник на всичко във вселената и което организира и поддържа космическия ред и хармония във вселената. Това Дао е истинското, непроменяемо, вечно Дао което не подлежи на промени, дегенерация и регенерация. Това Дао се отнася до вечни, непоклатими истини и категории. Другото Дао е човешкото Дао, това Дао което организира човешките и обществените взаимоотношения. То е Дао-то което се отнася до материалния, физически свят и то е продукт на нас хората и следователно при него има промени, възходи и упадъци, справедливост и несправедливост, красиво и грозно. Човешкото Дао е неособено успешно копие на оригинала, който е Небесното Дао.
Но какво точно е това небесно Дао ние хората не знаем. Дори името с което го нарича ЛаоДзъ е просто и само произволно име. В глава 25 на „Дао Дъ Джинг” Лао Дзъ казва за Небесното Дао: „Аз не знам неговото име затова го описвам като 道 Дао (път, метод). Правейки допълнително усилие да го опиша му давам името 大 Голям/Велик”. Пак там ЛаоДзъ обяснява: ” Човек моделира своите закони по законите на Земята, Земята следва законите на Небесата, Небесата следват законите на Дао, Законът на Голямото Дао е самото Дао”.
Но какво точно е това небесно Дао ние хората не знаем. Дори името с което го нарича ЛаоДзъ е просто и само произволно име. В глава 25 на „Дао Дъ Джинг” Лао Дзъ казва за Небесното Дао: „Аз не знам неговото име затова го описвам като 道 Дао (път, метод). Правейки допълнително усилие да го опиша му давам името 大 Голям/Велик”. Пак там ЛаоДзъ обяснява: ” Човек моделира своите закони по законите на Земята, Земята следва законите на Небесата, Небесата следват законите на Дао, Законът на Голямото Дао е самото Дао”.
Така всичките наши разговори за Дао, и всички имена които ползваме, за да назоваваме различните неща от заобикалящия ни свят са просто наши човешки конвенции и те не успявяат да достигнат до истинската, вечна и непроменяема същност на нещата и проблемите които дискутираме.
Така всичките наши разговори за Дао, и всички имена които ползваме, за да назоваваме различните неща от заобикалящия ни свят са просто наши човешки конвенции и те не успявяат да достигнат до истинската, вечна и непроменяема същност на нещата и проблемите които дискутираме.
Разбира се изниква въпросът защо след такова едно първо изречение ЛаоДзъ въобще си е дал труд да допише книгата, след като всички имена са неистински имена и Дао което можем да дискутираме не е истинското Дао? Елегентния отговор на Даоистите е, че когато Лао Дзъ напуска Китай, за да живее при варварските народи на север, един от войниците на граничния пост го принуждава да остави нещо написано иначе няма да го пусне да мине.
Разбира се изниква въпросът защо след такова едно първо изречение ЛаоДзъ въобще си е дал труд да допише книгата, след като всички имена са неистински имена и Дао което можем да дискутираме не е истинското Дао? Елегентния отговор на Даоистите е, че когато Лао Дзъ напуска Китай, за да живее при варварските народи на север, един от войниците на граничния пост го принуждава да остави нещо написано иначе няма да го пусне да мине.
ДжъРънДжъДжъ, ЦъДжъДжъМинг.
"ДаоДъДжинг" гл. 33
知人者智，自知者明。
知人者智，自知者明。
Който познава хората е интелигентен. Който познава себе си е мъдър
"ДаоДъДжинг" гл. 33 Който познава хората е интелигентен. Който познава себе си е мъдър
Да наблюдаваш другите е относително лесно. Поведението им издава навици, желания, страхове. Интелигентният ум умее да разчете това — да различи маската от намерението, позата от подбудата. Но това знание рядко води до вътрешна промяна. То е насочено навън, анализира света, но не променя сърцето.
Да наблюдаваш другите е относително лесно. Поведението им издава навици, желания, страхове. Интелигентният ум умее да разчете това — да различи маската от намерението, позата от подбудата. Но това знание рядко води до вътрешна промяна. То е насочено навън, анализира света, но не променя сърцето.
Да се познаеш самия себе си е съвсем друго. Това е задача, която не се решава с остър ум, а с дълбока честност. Има причина древногръцкият надпис над входа на храма в Делфи — Познай себе си (Γνῶθι σεαυτόν) — да е оцелял през хилядолетията. Той събира в две думи онова, което източната и западната философия съзнават еднакво: че същинското знание започва отвътре.
Да се познаеш самия себе си е съвсем друго. Това е задача, която не се решава с остър ум, а с дълбока честност. Има причина древногръцкият надпис над входа на храма в Делфи — Познай себе си (Γνῶθι σεαυτόν) — да е оцелял през хилядолетията. Той събира в две думи онова, което източната и западната философия съзнават еднакво: че същинското знание започва отвътре.
Да познаеш себе си не означава просто да си наясно с навиците си или с вкусовете си. Означава да виждаш под тях — до корените на своите страхове, илюзии и механични реакции. Да разпознаеш кога играеш роля, кога се самозалъгваш, кога търсиш удобство, вместо истина. Това знание не винаги е приятно. То изисква да признаеш, че често си воден не от мъдрост, а от инерция, не от състрадание, а от нужда да бъдеш одобрен.
Да познаеш себе си не означава просто да си наясно с навиците си или с вкусовете си. Означава да виждаш под тях — до корените на своите страхове, илюзии и механични реакции. Да разпознаеш кога играеш роля, кога се самозалъгваш, кога търсиш удобство, вместо истина. Това знание не винаги е приятно. То изисква да признаеш, че често си воден не от мъдрост, а от инерция, не от състрадание, а от нужда да бъдеш одобрен.
Мъдростта започва тогава, когато спреш да се защитаваш от самия себе си. Тогава възниква яснота — не онази, с която преценяваш другите, а онази, която изчиства погледа ти отвътре. Тази яснота не осъжда, а разбира. Тя е тиха, но мощна. Тя не крещи: „Аз знам кой съм!“, а прошепва: „Готов съм да видя.“
Мъдростта започва тогава, когато спреш да се защитаваш от самия себе си. Тогава възниква яснота — не онази, с която преценяваш другите, а онази, която изчиства погледа ти отвътре. Тази яснота не осъжда, а разбира. Тя е тиха, но мощна. Тя не крещи: „Аз знам кой съм!“, а прошепва: „Готов съм да видя.“
Интелигентността ни дава инструменти. Мъдростта ни учи как да не ги използваме срещу себе си.
Интелигентността ни дава инструменти. Мъдростта ни учи как да не ги използваме срещу себе си.
ДжъДжъБуЙен, ЙенДжъБуДжъ
知者不言，言者不知。
知者不言，言者不知。
Който знае не говори, който говори не знае.
Който знае не говори, който говори не знае.
"ДаоДъДжинг" гл. 56
Предполагам единственият подходящ коментар към подобен цитат би била старата рубрика от в-к „Стършел“: Без думи. А още по-добре, просто: .............
Предполагам единственият подходящ коментар към подобен цитат би била старата рубрика от в-к „Стършел“: Без думи. А още по-добре, просто: .............
Аз обаче, все пак, бих искал да добавя нещичко, не коментар, а други няколко примера в които се засяга въпросът с говоренето и мълчанието.
Аз обаче, все пак, бих искал да добавя нещичко, не коментар, а други няколко примера в които се засяга въпросът с говоренето и мълчанието.
Един от четирите класически романа на Китай е написаният през 16 век, „Пътешествие на Запад“, (西游记 ШиЙоуДжи) който описва прословутото пътуване на китайския монаха ШуенДзанг (玄奘) до Индия в търсене на оригинални будистки текстове. В този роман, авторът У Чънг Ън (吴承恩) разказва случката когато монахът, след безброй премеждия стига до двореца на Буда и иска свещените писания, за да ги занесе обратно в Китай. Молбата му е изпълнена и той доволен си тръгва обратно. По пътя обаче отварят свитъците и с ужас установяват, че е само бяла хартия, без нито една буква на тях. Разгневените пратеници се връщат обратно и този път получват будистките писания. Интересни са обаче думите които авторът на романа слага в устата на Буда при повторната среща: „Празните страници са истинските, без-буквени будистки писания, и са наистина добри. Но тъй-като вие, живеещите на Изток (Китай б.а.), сте толкова заблудени и още не сте постигнали просветление, ще трябва да ви дадем писанията с думите.“
Един от четирите класически романа на Китай е написаният през 16 век, „Пътешествие на Запад“, (西游记 ШиЙоуДжи) който описва прословутото пътуване на китайския монаха ШуенДзанг (玄奘) до Индия в търсене на оригинални будистки текстове. В този роман, авторът У Чънг Ън (吴承恩) разказва случката когато монахът, след безброй премеждия стига до двореца на Буда и иска свещените писания, за да ги занесе обратно в Китай. Молбата му е изпълнена и той доволен си тръгва обратно. По пътя обаче отварят свитъците и с ужас установяват, че е само бяла хартия, без нито една буква на тях. Разгневените пратеници се връщат обратно и този път получват будистките писания. Интересни са обаче думите които авторът на романа слага в устата на Буда при повторната среща: „Празните страници са истинските, без-буквени будистки писания, и са наистина добри. Но тъй-като вие, живеещите на Изток (Китай б.а.), сте толкова заблудени и още не сте постигнали просветление, ще трябва да ви дадем писанията с думите.“
Разбира се няма как да не споменем и прословутите думи с които ЛаоДзъ започва своята „ДаоДъДжинг“: Дао което може да бъде обяснено не е истинското Дао, Име което може да бъде назовано не е истинското име.
Разбира се няма как да не споменем и прословутите думи с които ЛаоДзъ започва своята „ДаоДъДжинг“: Дао което може да бъде обяснено не е истинското Дао, Име което може да бъде назовано не е истинското име.
Даоистите имат силни съмнения в способностите на езика да улови безкрайното многообразие на постоянно променящия се живот. Според тях истинското разбиране на същноста на света, на небесното Дао, може да се случи на ниво което е над нивото на езика, който е просто една конвенция, един удобен и много полезен инструмент за справяне с дребното ежедневие, но е напълно неспособен да обхване и опише светът такъв какъвто наистина се случва. Тук се сещам за интересна аналогия която прави в своята книга „Мъдростта на несигурността“ (Wisdom of Insecurity) британско-американския философ Алън Уотс Alan Watts. Там, на едно място той казва, че да се опиташ да уловиш живота в думи е като да хванеш река в кофа и да си я отнесеш у дома. Не е възможно. Реката е постоянно движещата се и променяща се вода. Ограничена в кофата тя спира да се движи и вече не е река. И на финала да спомена и другия виден Даоист, ДжуангДзъ. В едноименната книга (глава „Какво идва отвън), ДжуангДзъ казва следното: рибарската мрежа служи, за да хванем риба, след като сме уловили рибата забравяме за мрежата; примката за зайци служи, за да хванем заека, след като сме уловили заека, примката е забравена. По същият начин, твърди даоисткият мъдрец,
Даоистите имат силни съмнения в способностите на езика да улови безкрайното многообразие на постоянно променящия се живот. Според тях истинското разбиране на същноста на света, на небесното Дао, може да се случи на ниво което е над нивото на езика, който е просто една конвенция, един удобен и много полезен инструмент за справяне с дребното ежедневие, но е напълно неспособен да обхване и опише светът такъв какъвто наистина се случва. Тук се сещам за интересна аналогия която прави в своята книга „Мъдростта на несигурността“ (Wisdom of Insecurity) британско-американския философ Алън Уотс Alan Watts. Там, на едно място той казва, че да се опиташ да уловиш живота в думи е като да хванеш река в кофа и да си я отнесеш у дома. Не е възможно. Реката е постоянно движещата се и променяща се вода. Ограничена в кофата тя спира да се движи и вече не е река. И на финала да спомена и другия виден Даоист, ДжуангДзъ. В едноименната книга (глава „Какво идва отвън), ДжуангДзъ казва следното: рибарската мрежа служи, за да хванем риба, след като сме уловили рибата забравяме за мрежата; примката за зайци служи, за да хванем заека, след като сме уловили заека, примката е забравена. По същият начин, твърди даоисткият мъдрец,
думите служат, за да се уловят мислите, но след като се улови мисълта, думите са забравени, стават излишни. ДжуангДзъ завършва тези размишления с въпрос напоен с тъга и копнеж: „Къде да намеря човек който е забравил думите, за да си поговоря с него“?
думите служат, за да се уловят мислите, но след като се улови мисълта, думите са забравени, стават излишни. ДжуангДзъ завършва тези размишления с въпрос напоен с тъга и копнеж: „Къде да намеря човек който е забравил думите, за да си поговоря с него“?
ДжъБуДжъ, Шанг; БуДжъДжъ, Бинг.
知不知，上；不知知，病。
知不知，上；不知知，病。
Да знаеш, че не знаеш – това е най-доброто.
Да не знаеш, но да си мислиш, че знаеш – това е болест.
Да знаеш, че не знаеш – това е най-доброто.
Да не знаеш, но да си мислиш, че знаеш – това е болест.
„ДаоДъДжинг“, гл. 71
Този кратък и привидно парадоксален израз на Лао Дзъ е любимият ми негов цитат. Може би защото е един от най-дълбоките му удари по самодоволния ум. В него прозира основната нагласа на Даоисткия мъдрец – радикална скромност пред величието и неуловимостта на Дао.
Този кратък и привидно парадоксален израз на Лао Дзъ е любимият ми негов цитат. Може би защото е един от най-дълбоките му удари по самодоволния ум. В него прозира основната нагласа на Даоисткия мъдрец – радикална скромност пред величието и неуловимостта на Дао.
Да знаеш, че не знаеш – това не е просто интелектуално признание. Това е състояние на съзнанието. Това е отвореност, съзерцателна готовност за истинско възприемане, в което няма нужда да се заявява нищо, да се доказва нищо, да се твърди нищо. Това е първото стъпало по пътя към мъдростта – разчистването на вътрешния шум. Как го беше казал Сократ: Аз знам, че нищо не знам.
Да знаеш, че не знаеш – това не е просто интелектуално признание. Това е състояние на съзнанието. Това е отвореност, съзерцателна готовност за истинско възприемане, в което няма нужда да се заявява нищо, да се доказва нищо, да се твърди нищо. Това е първото стъпало по пътя към мъдростта – разчистването на вътрешния шум. Как го беше казал Сократ: Аз знам, че нищо не знам.
От другата страна е човекът, който не знае, но вярва, че знае. Това според Лао Дзъ е „болест“. Защо болест? Защото е самозаблуда, която ни затваря напълно за промяна, за учене, за Дао. Това е ментална стагнация, горделиво объркване, което не просто ни пречи да достигнем до истината – то дори не ни позволява да осъзнаем, че сме далеч от нея.
От другата страна е човекът, който не знае, но вярва, че знае. Това според Лао Дзъ е „болест“. Защо болест? Защото е самозаблуда, която ни затваря напълно за промяна, за учене, за Дао. Това е ментална стагнация, горделиво объркване, което не просто ни пречи да достигнем до истината – то дори не ни позволява да осъзнаем, че сме далеч от нея.
Контрастът между този подход и този на Конфуций е особено интересен. Докато Конфуций казва: „Когато не знаеш нещо, да знаеш, че не го знаеш – това е истинско знание“ („Аналекти“ 2.17), то при Лао Дзъ има още по-ясно разграничение между състоянията на съзнанието: знаещото незнание е мъдрост, а незнаещото самоуверено знание – болест. Разликата е фина, но съществена – при Лао Дзъ акцентът е не върху познанието, а върху състоянието на ума, в което Дао може да се прояви.
Контрастът между този подход и този на Конфуций е особено интересен. Докато Конфуций казва: „Когато не знаеш нещо, да знаеш, че не го знаеш – това е истинско знание“ („Аналекти“ 2.17), то при Лао Дзъ има още по-ясно разграничение между състоянията на съзнанието: знаещото незнание е мъдрост, а незнаещото самоуверено знание – болест. Разликата е фина, но съществена – при Лао Дзъ акцентът е не върху познанието, а върху състоянието на ума, в което Дао може да се прояви.
Истинската мъдрост не е знание, а тиха, непретенциозна яснота, която няма нужда да твърди, че знае. Тя просто е.
Истинската мъдрост не е знание, а тиха, непретенциозна яснота, която няма нужда да твърди, че знае. Тя просто е.
Да Дао Фей, Йоу Рън И. ДжъХуейЧу, Йоу Да Уей
"ДаоДъДжинг" гл.18
大道废，有仁义。智慧出，有大伪。
大道废，有仁义。智慧出，有大伪。
Когато Дао е забравен, идват човеколюбие и справедливост,
Когато Дао е забравен, идват човеколюбие и справедливост,
когато се появят знания и интелигентност, идват измами.
когато се появят знания и интелигентност, идват измами.
"ДаоДъДжинг" гл.18
仁 Рън човеколюбие/човечност и 义 И – справедливост са два от петте основни принципа на Конфуцианството: 仁 Рън - човеколюбие义 И -справедливост礼 Ли - благоприличие/ритуал智 Джъ - мъдрост信 Шин- лоялност. Спазването на тези основни добродетели, според Конфуций и неговите последователи ще доведе до създаването на хармонично и справедливо общество. Според Лао Дзъ обаче въпросните добродетели са просто сбор от обичаи и норми които обществото е измислило след като е бил забравен Дао. Според Даоистите когато властва Небесния Дао всичко тече по естествен ред и е в състояние на вечни и неподлежащи на упадък хармония и благоденствие. При такова състояние на нещата не е нужно да се говори за справедливост, човеколюбие, благоприличие, мъдрост и лоялност просто защото тогава няма несправедливост, човекоомраза, неблагоприличие, неразумност и предателство. Получава се парадоксалната ситуация в която „висшата справедливост е липсата на справедливост” в смисъл на липсата на нужда да се говори въобще за спаведливост, за липсата на нужда въобще да съществува понятието „справедливост”( Джуанг Дзъ казва: 至乐无乐 至誉无誉 Висшето Щастие е Липса на Щастие, Висшата Почест е Липса на Почест).
仁 Рън човеколюбие/човечност и 义 И – справедливост са два от петте основни принципа на Конфуцианството: 仁 Рън - човеколюбие义 И -справедливост礼 Ли - благоприличие/ритуал智 Джъ - мъдрост信 Шин- лоялност. Спазването на тези основни добродетели, според Конфуций и неговите последователи ще доведе до създаването на хармонично и справедливо общество. Според Лао Дзъ обаче въпросните добродетели са просто сбор от обичаи и норми които обществото е измислило след като е бил забравен Дао. Според Даоистите когато властва Небесния Дао всичко тече по естествен ред и е в състояние на вечни и неподлежащи на упадък хармония и благоденствие. При такова състояние на нещата не е нужно да се говори за справедливост, човеколюбие, благоприличие, мъдрост и лоялност просто защото тогава няма несправедливост, човекоомраза, неблагоприличие, неразумност и предателство. Получава се парадоксалната ситуация в която „висшата справедливост е липсата на справедливост” в смисъл на липсата на нужда да се говори въобще за спаведливост, за липсата на нужда въобще да съществува понятието „справедливост”( Джуанг Дзъ казва: 至乐无乐 至誉无誉 Висшето Щастие е Липса на Щастие, Висшата Почест е Липса на Почест).
За разлика от вечните природни закони на Дао, човешките традиции и закони подлежат на корупция и изопачавне. Силните на деня имат възможността да интерпретират въпросните добродетели по начин който е изгоден за тях самите. По този начин спраделив е този който заема тяхната позиция срещу останалите, благоприличен е този който не обижда тях, мъдър и лоялен е този който им помага да задържат власта си. Така зад маската на добродетелност биват извършвани безброй несправедливости. Даоизма няма голяма надежда в способностите на обществото да успее с помоща на тези създадени от и интерпретирани от хората добродетели да изгради истински справедливо и хармонично общество. Затова Даоизма проповядва оттегляне от света и полагане на усилия за собственото личносто изграждане на индивида.
За разлика от вечните природни закони на Дао, човешките традиции и закони подлежат на корупция и изопачавне. Силните на деня имат възможността да интерпретират въпросните добродетели по начин който е изгоден за тях самите. По този начин спраделив е този който заема тяхната позиция срещу останалите, благоприличен е този който не обижда тях, мъдър и лоялен е този който им помага да задържат власта си. Така зад маската на добродетелност биват извършвани безброй несправедливости. Даоизма няма голяма надежда в способностите на обществото да успее с помоща на тези създадени от и интерпретирани от хората добродетели да изгради истински справедливо и хармонично общество. Затова Даоизма проповядва оттегляне от света и полагане на усилия за собственото личносто изграждане на индивида.
ШангШанРуоШуей. ШуейШанЛиУан У АрБуДжънг.ЧуДжонгРънДжъСуоЪ, Гу Джи Ю Дао
"ДаоДъДжинг" гл. 08
上善若水。水善利万物而不争。处众人之所恶，故几于道。
上善若水。水善利万物而不争。处众人之所恶，故几于道。
Висшето Добро е като водата. Облагодетелства всичко и всички, но не се съревновава с никого.
Висшето Добро е като водата. Облагодетелства всичко и всички, но не се съревновава с никого.
Обитава (най-ниските) места които хората презират, но по този начин се доближава до Дао.
Обитава (най-ниските) места които хората презират, но по този начин се доближава до Дао.
"ДаоДъДжинг" гл. 08
Водата е любима метафора на ЛаоДзъ, който е привлечен от нейните качества - водата е мека, естественият й стремеж е към най-ниското място, приема в себе си всичко, следва формата на всеки съд, в който е поставена. В китайската система Ин-Янг(阴阳) тя е "Янг" (阴)- женското, приемащото, пасивно начало.Въпреки че ДаоДъДжинг и Даоизма проповядват тезата за единство на света и твърдят ,че всички видими противоречия: Добро-Лошо, Спраделиво - Несправедливо, Голямо - Малко, Твърдо - Меко, Силно - Слабо са само понятия, наложени от човека(човешки конвенции), че мъдрият човек не бива да избира едното за сметка на другото, а да следва естествения ход на нещата ,които в крайна сметка образуват едно неделимо цяло, въпреки горното понякога изглежда така сякаш ЛаоДзъ всъщност предпочита(има слабост) към Янг(阴) - женското и пасивното пред Ин (阴)- мъжкото, активното, агресивното начало. Водата е мека, но с неизчерпаемо търпение, капка по капка пробива и най-здравата скала. Водата няма равна на себе си, когато трябва да се "прокара" долина или да се "прокопае" каньон в планината. Водата е тази, която дава живот на всичко в света, но не се състезава(конкурира) с останалите. Водата естествено се стреми надолу и заема най-ниските места, места, които хората презират, но именно по този начин водата се доближава до Небесното Дао.
Водата е любима метафора на ЛаоДзъ, който е привлечен от нейните качества - водата е мека, естественият й стремеж е към най-ниското място, приема в себе си всичко, следва формата на всеки съд, в който е поставена. В китайската система Ин-Янг(阴阳) тя е "Янг" (阴)- женското, приемащото, пасивно начало.Въпреки че ДаоДъДжинг и Даоизма проповядват тезата за единство на света и твърдят ,че всички видими противоречия: Добро-Лошо, Спраделиво - Несправедливо, Голямо - Малко, Твърдо - Меко, Силно - Слабо са само понятия, наложени от човека(човешки конвенции), че мъдрият човек не бива да избира едното за сметка на другото, а да следва естествения ход на нещата ,които в крайна сметка образуват едно неделимо цяло, въпреки горното понякога изглежда така сякаш ЛаоДзъ всъщност предпочита(има слабост) към Янг(阴) - женското и пасивното пред Ин (阴)- мъжкото, активното, агресивното начало. Водата е мека, но с неизчерпаемо търпение, капка по капка пробива и най-здравата скала. Водата няма равна на себе си, когато трябва да се "прокара" долина или да се "прокопае" каньон в планината. Водата е тази, която дава живот на всичко в света, но не се състезава(конкурира) с останалите. Водата естествено се стреми надолу и заема най-ниските места, места, които хората презират, но именно по този начин водата се доближава до Небесното Дао.
Следвайки примера на водата, мъдрецът помага на останалите(хората), но не се съревновава с тях за слава и признание, като водата е готов да заема най-ниското място. Ниското обществено положение ,което отвращава останалите, мъдрецът приема спокойно. По този начин, слизайки надолу, мъдрецът се доближава до Небесното Дао. Отново парадокс: това, което слиза най-ниско, се доближава до това ,което е най-високо.
Следвайки примера на водата, мъдрецът помага на останалите(хората), но не се съревновава с тях за слава и признание, като водата е готов да заема най-ниското място. Ниското обществено положение ,което отвращава останалите, мъдрецът приема спокойно. По този начин, слизайки надолу, мъдрецът се доближава до Небесното Дао. Отново парадокс: това, което слиза най-ниско, се доближава до това ,което е най-високо.
Интересна е съпоставката на избора на метафори за образа на "Доброто" между ЛаоДзъ и Платон. В своята "Държавата" Платон сравнява Идеята за Доброто със слънцето. Слънцето е високо в небето, слънцето е ярко и силно – качества, свързани с мъжкото начало Янг (йероглифът за Янг - 阳 всъщност съдържа в себе си йероглифа за слънце - 日 Жъ). Слънцето е на място ,към което хората се стремят - нагоре, а не презират(какъвто е случаят с ниските места, където отива водата).
Интересна е съпоставката на избора на метафори за образа на "Доброто" между ЛаоДзъ и Платон. В своята "Държавата" Платон сравнява Идеята за Доброто със слънцето. Слънцето е високо в небето, слънцето е ярко и силно – качества, свързани с мъжкото начало Янг (йероглифът за Янг - 阳 всъщност съдържа в себе си йероглифа за слънце - 日 Жъ). Слънцето е на място ,към което хората се стремят - нагоре, а не презират(какъвто е случаят с ниските места, където отива водата).
Рън Фа Ди, Ди Фа Тйен, Тйен Фа Дао, Дао Фа Цъ Ран
"ДаоДъДжинг" гл.25
人法地，地法天，天法道，道法自然。
人法地，地法天，天法道，道法自然。
Хората моделират порядките си според Земята,
Хората моделират порядките си според Земята,
Земята следва законите на Небесата,
Земята следва законите на Небесата,
Небесата следват принципите на Дао,
Небесата следват принципите на Дао,
Дао следва собствената си същност.
"ДаоДъДжинг" гл.25Дао следва собствената си същност.
ТйенШяДжйеДжъМейДжъУейМеи, СъЪ И；ДжйеДжъШангДжъУейШанг, Съ БуШанг И
天下皆知美之为美， 斯恶矣；皆知善之为善， 斯不善矣。
天下皆知美之为美， 斯恶矣；皆知善之为善， 斯不善矣。
Когато всички определят красивото като красиво, се появява грозното
Когато всички определят красивото като красиво, се появява грозното
Когато всички определят доброто като добро, се появява злото.
Когато всички определят доброто като добро, се появява злото.
"ДаоДъДжинг" гл. 02
Може би един удачен начин да се илюстрира значението на този цитат би бил пример със стандартите за женска красота. Всеки път, когато кажем, че Дженифър Анистън или София Лорен са красиви, ние не само явно казваме, че те двете са красиви, но в същото време неявно „казваме“, че всички жени, които не приличат на Анистън и Лорен, са НЕ-красиви, от което пък до заключението, че щом не са красиви, значи са грозни, крачката е много малка. По подобен начин, когато на едно дете от малко му се настоява да прави така, както „добрите деца правят“, то заедно с идеята за това кое е добро (това, което „добрите деца правят), детето автоматически получава и предствата за това, което НЕ Е добро, ergo Е лошо (това, което „добрите деца“ НЕ правят).
Може би един удачен начин да се илюстрира значението на този цитат би бил пример със стандартите за женска красота. Всеки път, когато кажем, че Дженифър Анистън или София Лорен са красиви, ние не само явно казваме, че те двете са красиви, но в същото време неявно „казваме“, че всички жени, които не приличат на Анистън и Лорен, са НЕ-красиви, от което пък до заключението, че щом не са красиви, значи са грозни, крачката е много малка. По подобен начин, когато на едно дете от малко му се настоява да прави така, както „добрите деца правят“, то заедно с идеята за това кое е добро (това, което „добрите деца правят), детето автоматически получава и предствата за това, което НЕ Е добро, ergo Е лошо (това, което „добрите деца“ НЕ правят).
За Даоистите всички тези разделения и противопоставяния на добро и лошо, красиво и грозно, справедливо и несправедливо, правилно и неправилно са нищо повече от обществени конвенции, валидни единствено и само за определени общества, и в определени епохи. Например, днешните елегантни красавици биха били обявени за „кльощави грозотии“ по времето на Рубенс, така както в днешно време неговите музи биха били отхвърлени като „дебелани“. И двете оценки обаче, нямат нищо общо с вечното, непроменливо Дао. Когато има Дао, тогава няма разделение и противопоставяне, а всичко е едно. Няма естетични и морални оценки и категории, всичко просто се случва точно така ,както трябва да бъде. И затова даоисткият мъдрец гледа на света с изчистено от предразсъдъци и конвенции съзнание, без да дава морални оценки, просто наблюдавайки естествения ход на нещата. Съзнанието му е като огледало, което просто отразява действителността, без ни най-малък опит да я промени. Защото мъдрецът вече е разбрал, че всяка т.нар. промяна е всъщност само илюзия. Или ако използваме думите на другия прочут даоист, ДжуангДзъ :“ Мъдрецът използва съзнанието си като огледало, не предприема нищо, не приветства нищо; реагира на случващото се пред него, но не задържа нищо“
За Даоистите всички тези разделения и противопоставяния на добро и лошо, красиво и грозно, справедливо и несправедливо, правилно и неправилно са нищо повече от обществени конвенции, валидни единствено и само за определени общества, и в определени епохи. Например, днешните елегантни красавици биха били обявени за „кльощави грозотии“ по времето на Рубенс, така както в днешно време неговите музи биха били отхвърлени като „дебелани“. И двете оценки обаче, нямат нищо общо с вечното, непроменливо Дао. Когато има Дао, тогава няма разделение и противопоставяне, а всичко е едно. Няма естетични и морални оценки и категории, всичко просто се случва точно така ,както трябва да бъде. И затова даоисткият мъдрец гледа на света с изчистено от предразсъдъци и конвенции съзнание, без да дава морални оценки, просто наблюдавайки естествения ход на нещата. Съзнанието му е като огледало, което просто отразява действителността, без ни най-малък опит да я промени. Защото мъдрецът вече е разбрал, че всяка т.нар. промяна е всъщност само илюзия. Или ако използваме думите на другия прочут даоист, ДжуангДзъ :“ Мъдрецът използва съзнанието си като огледало, не предприема нищо, не приветства нищо; реагира на случващото се пред него, но не задържа нищо“
Хуо Ши Фу Джъ Суо И, Фу Ши ХуоДжъСуоФу
祸兮，福之所倚; 福兮，祸之所伏
祸兮，福之所倚; 福兮，祸之所伏
НЕЩАСТИЕ! - щастието се намира точно до него!
НЕЩАСТИЕ! - щастието се намира точно до него!
ЩАСТИЕ! - нещастието дебне зад него!
ЩАСТИЕ! - нещастието дебне зад него!
"ДаоДъДжинг" гл. 58
Стандартна илюстрация към тази глава на ДаоДъ Джин в китайските коментари е една много известна древна история; "Близо до границата живял човек чийто кон един ден избягал в другата държава. Всички хора от селото му съчуствали "Ох, каква беда те сполетя", но той отговарял - Може би това не е беда. След няколко дни конят му се върнал и дори водел със себе си дива кобила. Всички селяни този път дошли да го поздравяват "Браво, браво какъв късмет". А човекът само повтарял "Може би това не е късмет". След още известно време, докато яздел новата кобила, синът на селянина паднал и си счупил лошо крака, оставайки сакат. Хората отново му съчуствали "Ох, каква беда те сполетя", а човекът си знаел своето "Може би не е беда". След време започнала война и мобилизирали всички мъже в селото, но тъй като синът на човека бил сакат не го взели. Впоследствие всички които заминали били убити". Тази история е само илюстрация и спира с оцеляването на сина (щастие), но разбира се историята може да бъде продължена до безкрай с примери на щастие което се превръща в нещастие и обратното. В този наш свят в който нищо човешко не е постоянно и всичко подлежи на промяна и упадък никога не можем да знаем със сигурност дали това което ни се случва в момента е щастие или нещастие, и кога едното ще доведе другото след себе си, докато накрая смъртта сложи край на неспирната поредица щастие-нещастие-щастие-нещастие. В тази връзка интересна е аналогията с древногръцката история за съвета на мъдрият Солон към цар Крез (изключително богатият цар на древна Лидия, чието име и до днес е нарицателно за богатство; "Богат като Крез"). На въпроса на Крез дали познава по-щастлив човек от него, Солон отговорил "Никой не може да бъде обявен за щастлив приживе". След време когато Лидия била разбита от персите и Крез бил на косъм от сърта се сетил за думите на мъдрия Солон. Сигурен съм, че даоистите биха се съгласили напълно с мнението на Солон. Е, може би, в духа на тяхната си история биха добавили "Никой не може да бъде обявен за щастлив приживе, но също така никой не може да бъде обявен за нещастен приживе."
Стандартна илюстрация към тази глава на ДаоДъ Джин в китайските коментари е една много известна древна история; "Близо до границата живял човек чийто кон един ден избягал в другата държава. Всички хора от селото му съчуствали "Ох, каква беда те сполетя", но той отговарял - Може би това не е беда. След няколко дни конят му се върнал и дори водел със себе си дива кобила. Всички селяни този път дошли да го поздравяват "Браво, браво какъв късмет". А човекът само повтарял "Може би това не е късмет". След още известно време, докато яздел новата кобила, синът на селянина паднал и си счупил лошо крака, оставайки сакат. Хората отново му съчуствали "Ох, каква беда те сполетя", а човекът си знаел своето "Може би не е беда". След време започнала война и мобилизирали всички мъже в селото, но тъй като синът на човека бил сакат не го взели. Впоследствие всички които заминали били убити". Тази история е само илюстрация и спира с оцеляването на сина (щастие), но разбира се историята може да бъде продължена до безкрай с примери на щастие което се превръща в нещастие и обратното. В този наш свят в който нищо човешко не е постоянно и всичко подлежи на промяна и упадък никога не можем да знаем със сигурност дали това което ни се случва в момента е щастие или нещастие, и кога едното ще доведе другото след себе си, докато накрая смъртта сложи край на неспирната поредица щастие-нещастие-щастие-нещастие. В тази връзка интересна е аналогията с древногръцката история за съвета на мъдрият Солон към цар Крез (изключително богатият цар на древна Лидия, чието име и до днес е нарицателно за богатство; "Богат като Крез"). На въпроса на Крез дали познава по-щастлив човек от него, Солон отговорил "Никой не може да бъде обявен за щастлив приживе". След време когато Лидия била разбита от персите и Крез бил на косъм от сърта се сетил за думите на мъдрия Солон. Сигурен съм, че даоистите биха се съгласили напълно с мнението на Солон. Е, може би, в духа на тяхната си история биха добавили "Никой не може да бъде обявен за щастлив приживе, но също така никой не може да бъде обявен за нещастен приживе."
Щастието носи нещастие, в нещастието се крие щастие - този тип парадокси е любим на даоистите. Слабото е силно, НЕдействието постига всичко, висшата слава е неизвестноста, висшето щастие е липса на щастие, неполезното е полезно и т.н. "ДаоДъДжинг" и книгата "ДжуангДзъ" изобилстват с подобни сравнения.
Щастието носи нещастие, в нещастието се крие щастие - този тип парадокси е любим на даоистите. Слабото е силно, НЕдействието постига всичко, висшата слава е неизвестноста, висшето щастие е липса на щастие, неполезното е полезно и т.н. "ДаоДъДжинг" и книгата "ДжуангДзъ" изобилстват с подобни сравнения.
Повечето хора биха се съгласили, че често добрият късмет и щастието могат да доведат до неприятности и обратното, но като че ли все пак вярват, че има неща които са безусловно лоши (нещастие) и добри (щастие). Класически примери биха били: "Смърт на дете" (нещастие) и "Крепко здраве" (щастие). Повечето хора биха сметнали за перверзия да се говори на майка (току що) загубила чедото си, че дори в това нещастие може да има частица щастие или пък, че има каквото й да е лошо нещо в това да си абсолютно здрав. Даоистът обаче не е повечето хора и не се свени да изследва нещата докрай, независимо как това ще се приеме от масите. Защото всяко едно нещастие може да бъде последвано от друго още по-голямо нещастие (една смърт избегната сега след време може да дойде като смърт в по-ужасен вариант, избегнатата загуба на една рожба сега може след време да се превърне в едновременна загуба на дете и внуче, избегнатата смърт на дете сега след време може да доведе до мъката да преживееш превръщането на детето ти в масов убиец или пък майкоубиец и т.н.) всички тези варианти колкото и крайни да звучат са се случвали в реалния живот, това не са невъзможни варианти. И дори някой да измисли най-перфектно ужасната смърт (нещастие) от която по-страшно няма и каже: "Ето това е нещастие в което няма и не може да има и капчица щастие. От това по-лошо просто не може да бъде". На такова едно обвинение, предполагам, даоистът спокойно би отвърнал:" А ти откъде знаеш, че смъртта е нещо лошо? Ами ако смъртта е състояние по-добро от живота и твоето дете сега е щастливо, защо това да не е щастие". Що се отнася до примера с перфектното здраве (щастие). Едно крепко и постоянно здраве лесно води до арогантност, надменност, чувство за превъзходство и усещане за избраник на съдбата, а всичко това още по-лесно и неизбежно води до деградиране на моралния характер на човек и резултатът е здрав Лош човек. За повечето философи, включително представените в тази книга да бъдеш лош човек е най-голямото нещастие което може да ти се случи. В своето есе "За страданията на света", немският философ Артур Шопенхауер казва: " Нещастието също е полезно; защото така както нашето тяло би се пръснало ако се премахне атмосферното налягане, така и ако от живота на човек бъдат премахнати всяка нужда, трудност и враждебност, ако всичко което предприемат е успешно, хората така ще се надуят от арогантност, че дори да не се пръсне тялото им, те ще представляват пример на безгранична глупост - не, те ще полудеят". И добавя: "...известно количество грижи, болка или проблеми е необходима за всеки 1овек, по всяко време. Кораб без баласт е нестабилен и не може да държи верния курс"
Повечето хора биха се съгласили, че често добрият късмет и щастието могат да доведат до неприятности и обратното, но като че ли все пак вярват, че има неща които са безусловно лоши (нещастие) и добри (щастие). Класически примери биха били: "Смърт на дете" (нещастие) и "Крепко здраве" (щастие). Повечето хора биха сметнали за перверзия да се говори на майка (току що) загубила чедото си, че дори в това нещастие може да има частица щастие или пък, че има каквото й да е лошо нещо в това да си абсолютно здрав. Даоистът обаче не е повечето хора и не се свени да изследва нещата докрай, независимо как това ще се приеме от масите. Защото всяко едно нещастие може да бъде последвано от друго още по-голямо нещастие (една смърт избегната сега след време може да дойде като смърт в по-ужасен вариант, избегнатата загуба на една рожба сега може след време да се превърне в едновременна загуба на дете и внуче, избегнатата смърт на дете сега след време може да доведе до мъката да преживееш превръщането на детето ти в масов убиец или пък майкоубиец и т.н.) всички тези варианти колкото и крайни да звучат са се случвали в реалния живот, това не са невъзможни варианти. И дори някой да измисли най-перфектно ужасната смърт (нещастие) от която по-страшно няма и каже: "Ето това е нещастие в което няма и не може да има и капчица щастие. От това по-лошо просто не може да бъде". На такова едно обвинение, предполагам, даоистът спокойно би отвърнал:" А ти откъде знаеш, че смъртта е нещо лошо? Ами ако смъртта е състояние по-добро от живота и твоето дете сега е щастливо, защо това да не е щастие". Що се отнася до примера с перфектното здраве (щастие). Едно крепко и постоянно здраве лесно води до арогантност, надменност, чувство за превъзходство и усещане за избраник на съдбата, а всичко това още по-лесно и неизбежно води до деградиране на моралния характер на човек и резултатът е здрав Лош човек. За повечето философи, включително представените в тази книга да бъдеш лош човек е най-голямото нещастие което може да ти се случи. В своето есе "За страданията на света", немският философ Артур Шопенхауер казва: " Нещастието също е полезно; защото така както нашето тяло би се пръснало ако се премахне атмосферното налягане, така и ако от живота на човек бъдат премахнати всяка нужда, трудност и враждебност, ако всичко което предприемат е успешно, хората така ще се надуят от арогантност, че дори да не се пръсне тялото им, те ще представляват пример на безгранична глупост - не, те ще полудеят". И добавя: "...известно количество грижи, болка или проблеми е необходима за всеки 1овек, по всяко време. Кораб без баласт е нестабилен и не може да държи верния курс"
Така че най-многото което можем да кажем е "Това което ми се случи ме кара, сега в този момент, да се чуствам щастлив/нещастен". Това обаче е единствено и само нашата оценка за случилото се, а дали случката сама по себе си е щастие или нещастие на нас хората не е отредено да знаем. Както казва Епектит : Хората се разстройват не от самите неща които се случват, а от тяхната (на хората) преценка за тези неща". Затова, според даоистите, най-доброто което можем да направим е самокултивация на характера което да ни позволи да приемем по по-философски начин всичко което съдбата ни поднесе в този живот.
Така че най-многото което можем да кажем е "Това което ми се случи ме кара, сега в този момент, да се чуствам щастлив/нещастен". Това обаче е единствено и само нашата оценка за случилото се, а дали случката сама по себе си е щастие или нещастие на нас хората не е отредено да знаем. Както казва Епектит : Хората се разстройват не от самите неща които се случват, а от тяхната (на хората) преценка за тези неща". Затова, според даоистите, най-доброто което можем да направим е самокултивация на характера което да ни позволи да приемем по по-философски начин всичко което съдбата ни поднесе в този живот.
БуЧуХу, ДжъТйенШя. БуКуейЙоу, ДжйенТйенДао
不出户，知天下。不窥牖，见天道
不出户，知天下。不窥牖，见天道
Не прекрачва прага си, а знае всичко за света.
Не прекрачва прага си, а знае всичко за света.
Не надзърта от прозореца, а вижда Небесното Дао.
Не надзърта от прозореца, а вижда Небесното Дао.
"ДаоДъДжинг" гл. 47
Сократ често повтарял максимата изписана на видно място в храма на Аполон в Делфи: γνώθι σαυτόν (гноти сафтон) Познай Себе Си. Великият гръцки философ само два пъти в живота си напуска Атина, и това става когато участва във военни експедиции. Той казва, че предмет не неговото изследване са хората и те са на Агората в Атина. Друг един гигант на мисълта, Имануел Кант, прекарва целия си живот в малкото градче Кьонигсберг. Това обаче не му пречи да създаде своите философски шедьоври в областта на познанието и етиката, които го превръщат в един от най-влиятелните мислители в историята на западноевропейската философия. Всички тези философи са обединени от разбирането, че постигането на истински струващо си, постоянно, неподлежащо на корупция и деградация знание би било, ако въобще е, възможно само и единствено чрез изследване навътре в човека, а не чрез наблюдение на околния свят. На друго място в „ДаоДъДжинг“, ЛаоДзъ казва: 知人者智，自知者明 „Който познава хората е умен, който познава себе си е мъдър“(глава 33). Излизането навън и опознаването на различните хора, нрави и обичаи води до добиване на практична интелигентност и хитрост. Умения за справяне с дребните житейски проблеми. Не това обаче е целта на истинския мъдрец. Той се стреми към познание на вечното, неизменно и независещо от конкретното време и място познание. Истинската мъдрост е свързана със себепознанието: γνώθι σαυτόν. Да познаваш добре себе си е да познаваш всички хора, да познаваш добре своето семейство е да познаваш всички семейства, да познаваш добре своята общност е да познаваш всички общности. Затова, вместо навън той насочва своето внимание навътре в себе си. Мъдрецът Даоист знае, че многообразието възприето чрез сетивата е само привидно и измамно. Способността наблюдавайки неговото многообразие да виждаш единството му, е началото на истинското разбиране на Света.
Сократ често повтарял максимата изписана на видно място в храма на Аполон в Делфи: γνώθι σαυτόν (гноти сафтон) Познай Себе Си. Великият гръцки философ само два пъти в живота си напуска Атина, и това става когато участва във военни експедиции. Той казва, че предмет не неговото изследване са хората и те са на Агората в Атина. Друг един гигант на мисълта, Имануел Кант, прекарва целия си живот в малкото градче Кьонигсберг. Това обаче не му пречи да създаде своите философски шедьоври в областта на познанието и етиката, които го превръщат в един от най-влиятелните мислители в историята на западноевропейската философия. Всички тези философи са обединени от разбирането, че постигането на истински струващо си, постоянно, неподлежащо на корупция и деградация знание би било, ако въобще е, възможно само и единствено чрез изследване навътре в човека, а не чрез наблюдение на околния свят. На друго място в „ДаоДъДжинг“, ЛаоДзъ казва: 知人者智，自知者明 „Който познава хората е умен, който познава себе си е мъдър“(глава 33). Излизането навън и опознаването на различните хора, нрави и обичаи води до добиване на практична интелигентност и хитрост. Умения за справяне с дребните житейски проблеми. Не това обаче е целта на истинския мъдрец. Той се стреми към познание на вечното, неизменно и независещо от конкретното време и място познание. Истинската мъдрост е свързана със себепознанието: γνώθι σαυτόν. Да познаваш добре себе си е да познаваш всички хора, да познаваш добре своето семейство е да познаваш всички семейства, да познаваш добре своята общност е да познаваш всички общности. Затова, вместо навън той насочва своето внимание навътре в себе си. Мъдрецът Даоист знае, че многообразието възприето чрез сетивата е само привидно и измамно. Способността наблюдавайки неговото многообразие да виждаш единството му, е началото на истинското разбиране на Света.
Page updated
Report abuse