Конфуций е основателят на Конфуцианството, най-влиятелната филсофия в Китай. Американският философ и историк Уйл Дюрант поставя Конфуций на 1-во място в своята изключително престижна класация на "Десетта най-велики мислители на всички времена". (номер 2 е Платон, 3-ти е  Аристотел). 

Роден през 551 пр.н.е. в държавата Лу, която се е намирала на север от днешен Шанхай, в семейство на дребен аристократ, Конфуций загубва баща си когато е едва на 3 години. Израства в сравнително бедни условия, но благодарение на усилията на майка си и неговата пословична жажда за знания, получава добро образование.  

В Китай името за Конфуцианство е РуДжия(儒家). Ру(儒) означава учен, начетен, образован човек, човек който е изучавал и познава добре Класическите текстове на Китай, запознат е с древните традиции, както и с политическите и религиозни ритуали. Именно такъв учен с класическо образование и специалист по ритуалите е бил и Конфуций. Много по-късно идва името Конфуцианство, но дори днес в Китай продължава да се използва понятието РуДжия. Подобно на Сократ, Конфуций не е написал собствена книга. Това което имаме е сборник със съвети, размисли и диалози на учителя, събрани и описани след смърта му от неговите последователи. На китайски книгата се казва „Луън Ю“, което в превод означава „Беседи“, също известна като „Аналекти“. 

Името Конфуций е латинизираната версия на неговото китайско име – КонгФуДзъ 孔夫子 Истинското му име е било КонгЧьо 孔丘, но китайците обикновено го наричали КонгДзъ ( Дзъ 子 – означава Специалист/Учител и почти всички китайски философи го имат в името си – ЛаоДзъ, ДжуангДзъ, СунДзъ....). КонгДзъ означава Учителят Конг. По-късно, за да добавят още повече тежест към името добавил Фу 夫, което означава Голям/Велик и така се получило КонгФуДзъ – Великият учител Конг.  Единствения друг китайски философ известен на запад с латинизираното си име е  Менций. Останалите китайски философи познаваме с китайските им имена.

Конфуций е консерватор, който не се опитва да измисли нови идеи и политически теории, а вместо това търси решения назад във времето. Той вярва, че проблемите идват НЕ от прекаленото вкопчване в миналото, или липса на предприемчивост и нови идеи, а от пренебрегването и изоставянето на заветите на предците. В „Аналекти“ 7.1 той заявява, че е само проводник( на старите идеи), а не създател на нови такива. “述而不作，信而好古"  -  „Аз Препредавам, а не създавам. Вярвам на, и обичам, древните“. 

Основен за Конфуций е проблема за правилното управление на държавата.  В родната му страна Лу, той успява да се издигне до поста – Министър на Правосъдието и има известен успех в провеждането на политика съгласно неговите принципи. В процеса на работа обаче, очаквано, си създава силни и влиятелни врагове в резултат на което е принуден не само да се оттегли от поста си, но дори да напусне Лу. В следващите 12 години Конфуций обикаля различните държави в Китай, опитвайки се да получи пост като министър или съветник на краля, но всички тези опити се провалят напълно. 

На 67 години Конфуций се завръща в родната си държава – Лу, да преподава и чете любимите си класически книги. Прекарва останалите години от живота си като редактира, подрежда и пише коментари по тези книги. През 479 г.пр.н.е. на 73 годишна възраст Конфуций умира. Според историческите  той е имал очщо 3 000 ученика, от които 72 усвояват „шесте изкуства“ – Ритуали, Музика, Стрелба с лък, Каране на колесница, Калиграфия и Математика. Със сигурност преди да умре Конфуций не би могъл да има и най-малка представа колко важно и определящо за бъдещето на Китай ще бъде неговото учение. Но по време на Династията Хан – 206г. пр.н.е. – 220г. н.е.  Конфуцианството е обявено за официалната философия на китайските крале, това става около времето на Исус. Това е една много практична, интересуваща се от ежедневните проблеми философия. Не е толкова абстрактна и много по-малко систематизирана от западната философия. Вместо това Конфуцианството разчита на кратки, загадъчни изказвания които подлежат на разнообразни тълкувания.