КОНФУЦИАНСТВО 儒家  (РуДжя)

Бих искал да зпочна разговора за Конфуцианството като цитирам прословутите думи на Конфуций: 述而不作，信而好古   Шу Ър Бу Дзуо,  Шин Ър Хао Гу: „ Аз препредавам, а не създавам. Вярвам на, и обичам, древноста.“ Той винаги е виждал себе си единствено и само като проводник на мъдроста на ранната и успешна Джоу династия. Той не претендира за откриването на оригинални идеи и съдаването на нова философска система. Конфуций е имал проблем с иновациите и новостите. Според него не липса на новаторство е проблема на Китай, а напротив, основният проблем е в пренебрегването и забравянето на заветите на древните. Конфуций търси първоизточника за добре подреден и хармоничен обществен строй и го открива във вътрешните правила регулиращи семейния живот. Тези правила пък произтичат от личната култивация на отделния човек. Затова като модел за изграждането на хармонично общество той избира модела на семейството.  

   Според китайският философ и историк Лин Ю Танг „Конфуцианството е за рационален обществен ред, чрез етичен подход, който да бъде базиран на основата на личното култивиране. Целта е политически ред изграден на базата на морален ред и се търси изграждането на политическа хармония чрез опит да се постигне морална хармония вътре в самия човек. Така най-интересната характеристика на Конфуцианството е отмяната на разграничението между политика и морал“. Lin YuTang "Wisdom of Confucius" стр.6

В моралната система на Конфуций отделните индивиди не са равноправни.  При Конфуций политическата йерархия, в която най-отгоре е императора, по средата министирите и на дъното обикновените хора, е базирана, и се разглежда през призмата, на семейната йерархия: баща – син; съпруг – съпруга; по-голям и по-малък брат. 

ИМПЕРАТОР

↓

МИНИСТРИ

↓

ПОДАНИЦИ

                   ________________________________________________________

                               БАЩА                             СЪПРУГ                            ПО-ГОЛЯМ БРАТ                     

                      ↓                                         ↓                                            ↓                             

    син                                 съпруга                         по-малък брат

И ако сега към тази семейна йерархия добавим отношенията Монарх – министър и Приятел – Приятел се получава това, което по-късно Менций дефинира като Петте основни отношения в обществото: МОНАРХ – министър, БАЩА – син, СЪПРУГ – съпруга, ПО-ГОЛЯМ БРАТ – по-малък брат, ПРИЯТЕЛ – ПРИЯТЕЛ. 

И както сами виждате, от 5-те само едно е отношение между равнопоставени страни – Приятел – Приятел. Във всички останали 4 случая имаме старшинство от едната страна. И това естествено неравноправие за Конфуций не само че не е нещо лошо, напротив според него то е абсолютно необходимо условие за изграждането на хармонично общество. Въпреки че са неравноправни, тези отношения не са изградени единствено на базата на груба сила и авторитет. Както в семейството родителите имат естественото задължение да се грижат добре за децата си, да ги обичат и им осигурят добро детство, така и монархът трябва да се грижи добре за страната си, а министрите да проявяват загриженост за положението на поданиците. По-голямата власт в едно конфуцианско общество идва в комплект с по-голяма отговорност. Управникът трябва да бъде „добър“ управник иначе, той не е истински управник, а само узурпатор. За Конфуций едно име е не само описателно, но и вменяващо съответните задължения. Само добрият управник, добрият баща, добрият министър са истински такива и заслужават името управник, баща, министър. Попитан какво е първото нещо което би направил ако бъде назначен за кралски съветник, той отговаря ; „ще коригирам имената“. В смисъл да се използват дадени имена само ако те отговарят на истинското състояние на нещата. 

В моралната йерархия на Конфуцианството има три нива на самокултивация : 君子 ДжуънДзъ - Джентълмен, 仁  Рън - Морално перфектен човек, и 圣人 Шънг Рън - Мъдрец.  Джентълменът е високо морална личност вътре в себе си, Рън е морален човек който освен това помага на всички около него да станат морални. Последния етап от това морално изкачване е Мъдрецът – това е човек с безупречни морални качества и мъдрост чрез които променя към по-добро целия свят. Китайците вярват, че в далечното минало (2 000 години пр.н.е.) е имало такива полу-богове Императори – Мъдреци (Яо, Ю и  Шуън)които са положили основите на добре организираното китайско общество. Великият Ю е полумитичен монарх от династията Шя (около 2 000 г.пр.н.е.). По негово време Китай страда от чести тежки наводнения които нанасят ужасни вреди на фермерите. Първоначално със задачата да спре наводненията бил нароварен бащата на Ю, който изградил многобройни язовири и стени, опитвайки се да обуздае реките, но всичко било напразно. Ю внимателно наблюдавал опитите на баща си както и поведението на реките. И вместо да опитва с нови стени той изградил многобройни напоителни канали които контролирано и на порций отвеждали водата в полетата, като по този начин намалил водния напор. Също така наредил да се извърши почистване на речните дъна. Така използвайки естествената тенденция на водата успял да се справи с наводненията и по този начин помогнал на всички хора и променил към добро цялата страна. Много китайци смятат Ю за идеалния монарх и нещо като Философ-цар така както си го представя Платон в „Държавата“. 

И докато историите за тези пре-мъдри императори са обвити в легенди и изглеждат невероятни то, според конфуцианството, всеки може да стане ДжуънДзъ – Джентълмен. Преди Конфуций ДжуънДзъ е име показващо аристократичен производ. 君 Джуън – означава крал, монарх. Главата на държавата се нарича Джуън. 子Дзъ – означава „син“. И така  ДжуънДзъ означава – сина на краля, принц. Така първоначално ДжуънДзъ се е отнасял единствено до синовете на управляващите, нещо като аристократите на запад. Конфуций „отваря“ позицията на ДжуънДзъ, така че дори човек да не е аристократ по рождение, да може чрез самоусъвършенстване и практикуване на петте основни добродетели – Хуманност, Ритуал, Справедливост, Лоялност и Знание да стане Джентълмен, ДжуънДзъ. За целта обаче е необходимо усилено да се изучават древните класически текстове и да се упражняват 6-те умения на Джентълмена:  – Ритуали, Музика, Стрелба с лък, Каране на колесница, Калиграфия и Математика. Така една революционна за времето си идея, за подбор по качества, а не по рождение, е вече представена в учението на Конфуций. Разбира се на практика нещата не са били толкова прости и само желание не е било достатъчно, изисквали са се немалко време и финанси, за да може обикновен човек да се посвети на конфуцианското обучение  и реално основно богатите аристократи са имали тази възможност. Но не са били рядкост случаите когато, ако в дадено село се появя будно дете, с качества и потенциал за учене, то местни богаташи да поемат финансирането на обучението му. Разбира се това те правели най-вече с надеждата, че детето ще успее да придобие важен държавен пост и по-късно да възвърне инвестицията във формата на благосклонно отношени към селото и тях самите. 

Именно на базата на конфуцианската идея, че всеки може, чрез обучение и самодисциплина, да стане Джентълмен, по време на династията Хан започва използването на уникалната за Китай система за набиране на кадри за управленския апарат. Това е т.нар. Имперски изпит. Всеки, желаещ държавен пост, можел да се яви на изпит. Кандидатите били подлагани на серия от много тежки тестове, които започвали на регионално ниво и най-добрите стигали до финалния тест в столицата. Основно изискване е било детайлното познаване на класическите текстове, калиграфията и вече споменатите по-горе  6 умения. (снимка от Чън Академията в Гуанджоу). След приключване на изпитите на победителите били давани постовете по ред на постигнатите резултати. Това, поне на теория, осигурявало на управленския апарат високо квалифицирани кадри за по-ефективно и справедливо управление. Основната част от обучението за изпита са философски текстове одобрени от конфуцианските учени в които текстове е застъпена именно доктрината на конфуцианството за морално и добро управление. Разбира се в Китай, както и навсякъде по света, в реалния живот нещата не винаги се случват така както са замислени на теория.  Но явно системата има сериозни предимства след като все още се използва в Китай. През 2017 година почти 1.38 милион китайци са се борели за 28 553 места в държавната администрация(по 50 кандидата за едно място). Изпита е все още така жесток – на 135 въпроса трябва да се отговори за 2 часа(по-малко от минута на въпрос), а след това има още три часа за писане на есе по политически теми.  

ДжунДзъ е нещо като стъпало в опита за постигане на по-високото ниво на самоусъвършенстване когато човек може да бъде наречен 仁  Рън. На български се превежда като  Хуманност, Доброта, Доброжелатество, Перфектна Добродетел. 

 Йероглифът Рън 仁 е съставен от знака за Човек и знака за Две. Той изразява отношенията които би трябвало да съществуват между хората. Рън е силно свързан с Конфуций, който превръща Рън в най-висшия морален принцип.  Истинският Рън-човек се интересува най-вече от това да приложи своята Хуманност и Доброта в контекста и за благото на обществото. Рън-човекът иска да се наложи в обществото, но помага и на другите да го направят, иска да осигури социалния и културен статус на всеки човек. Рън е най-вече обществена добродетел, а не въпрос само и единствено на вътрешно съзнание.

Истинския Рън-човек е длъжен да помага на останалите. В 12.22, когато негов ученик го попитал Какво е Рън, Конфуций простичко отговорил; „Да обичаш другите“. И може би най-известният му отговор на същия въпрос за същноста на Рън; „ Не прави на другите това което не би искал на теб да ти направят“. Звучи ли ви познато, не казвам, че Исус го е откраднал, но е факт, че Учителят го е казал пръв.  

За Конфуций, Рън е Перфектната Добродетел, която е изключително трудно да бъде постигната от хората. Конфуций не е смятал дори самия себе си за истински Рън-човек. В 7.33 той казва; „ Мъдрец и човек с перфектна Добродетел – Рън; как мога да се осмеля да се сравнявам с тях.“ Проблемът е в нашата готовност да правим това което е правилно във всички ситуации. Много често да направиш това което е правилно и морално не изисква невъзможни усилия, и в тези случаи проблемът не е в липсата на сила, проблемът е, че ни липсва воля да направим това което трябва. Волята за вършене на добро е слаба.     Да си истински Рън-човек през цялото време е много изискващо и според Конфуций е почти невъзможно, но въпреки това ние трябва да се опитваме да го постигнем дори ако това ни коства самия живот. В 15.8 конфуций казва; „ ... Добродетелния човек няма да иска да живее за сметка на своите принципи за добродетелност. Такъв човек би жертвал дори живота си, за да запази своята Добродетелност - Рън“.   

Според Конфуцианството идеалната държава е държава управлявана именно от такъв  добродетелен монарх, който чрез дълъг и труден процес на самоусъвършенстване е постигнал морална перфектност, постигнал е Рън.  Млади, амбициозни и пълни с новаторски идеи управници не са добре дошли в една идеална конфуцианска държава.  Според Конфуций истинската роля на добрия управник е не просто да осигури материално благополучие и физическа сигурност, но най-вече да се погрижи за моралното култивиране и подобряване на населението. Както споменахме в предишната беседа Конфуций вярва, че хората биха последвали моралния пример на своите управляващи биха съдействали в изграждането на справедливо и хармонично общество. Веднъж той справнил добродетелния, морален монарх с Полярната звезда, която стои стабилна и непоклатима на своето място в небето и всички останали звезди се въртят в изряден ред и хармония около нея. Въпреки че не заявява категорично своето мнение по въпроса дали човешката природа е добра или лоша(в цялата книга „Беседи“ йероглифа означаващ природа/същност Шинг е употребен от Конфуций само веднъж) Учителят твърдо вярва, че с помоща на инструментите на цивилизацията – култура, ритуали, музика хората биха могли да бъдат накарани да правят правилните неща дори когато не ги разбират напълно, но доверявайки се на своите мъдри и морални управници. Като резултат от тази теория за имитация, или така да се каже за силата на личния пример, се появява доктрината на „Интелектуалната Висша Класа“ и на „Управление чрез личен пример“. Тази висша интелектуална класа обаче е задължена също така да бъде и Морална Висша Класа защото в противен случай не би била достойна за името Висша Класа.

Разбира се не бива да забравяме, че идеалът на Конфуций е всъщност малка, монархическа държава. И в такава една малка монархия идеалният монарх е управник, който е Мъдрец отвътре и Човеколюбив отвън. 

Усилията на конфуцианците е насочена главно към установяването на хармонично общество. В това общество всекиму е отредена определена роля или роли в семейството и обществото. И всеки трябва да се държи подобаващо на ролята която заема в момента. В течение на времето тези роли се променят, а заедно с това се променят и задълженията на съответната личност. В такава една система има малко, или дори никакво, място за лична изява, творчество или отклонение от предписаните норми. Това прави конфуцианството склонно към скованост и застой, интелектуален и морален. Това оставя в китайското общество една празнота, една потребност за творчество, палавост и неподчинение, интелектуални експерименти които Конфуций и неговите последователи не могат да запълнят. И именно тук излиза на сцената другата основна философска система на Китай - даоизма. Това е философията на отритнатия от обществото чудак, на доброволно отказалия се от това общество отшелник, на палавника присмиващ се над общоприетите обществени норми, на любителя на парадоксите и неподражаем разказвач на най-причудливи и фантастични истории философът - Даоист.