ЦИТАТИ НА ДЖУАНГ ДЗЪ 庄子
ЦИТАТИ НА ДЖУАНГ ДЗЪ 庄子
Embedded Files
ЧинУаБуКе И Ю Ю ХайДжъ, ДжуЮШуЙе; ШйаЧонгБуКъ И ЮЮБингДжъ, ДуЮШъЙе; Чу Шъ Бу Ке И Ю Ю ДаоДжъ, ШюЮДжйаоЙе
井蛙不可以语于海者，拘于虚也；夏虫不可以语于冰者，笃于时也；曲士不可以语于道者，束于教也。
井蛙不可以语于海者，拘于虚也；夏虫不可以语于冰者，笃于时也；曲士不可以语于道者，束于教也。
С жаба в кладенеца не можем да говорим за морето, ограничена е от пространството;
С жаба в кладенеца не можем да говорим за морето, ограничена е от пространството;
С лятно насекомо не можем да говорим за леда, ограничено е от времето;
С лятно насекомо не можем да говорим за леда, ограничено е от времето;
С книжен плъх не можем да говорим за Дао, ограничен е от образованието.
С книжен плъх не можем да говорим за Дао, ограничен е от образованието.
"ДжуангДзъ" гл. 17
Тезата за ограничителното и сковаващо влияние на образованието и потенциала му да създава, и ревностно да поддържа догми и предразсъдъци, които от своя страна впоследствие често се оказват изключително ефикасни инструменти за ограничаване на свободния полет на мисълта и сериозна пречка пред възможността за постигане на интуитивно познание е чест лайтмотиф в Даоизма. Още с първите 6 йероглифа на своята книга, ЛаоДзъ ни предупреждава： 道可道非常道 , „Дао което може да бъде обяснено(преподадено) не е истинското Дао”. Пак там в глава 81 казва: 知者不博，博者不知 . „Мъдрите не винаги са добре образовани, добре образованите невинаги са мъдри“. В глава 48 пък четем: 为学日益为道日损 , „Търсещият знание всеки ден прибавя по нещо, търсещият Дао всеки ден отнема по нещо“. Самият ДжуангДзъ, на друго място казва : 虚室生白 „Празното съзнание ражда яснота“. Конфуцианецът Менций също предупреждава за потенциалните опастности от прекалено уповаване на книжното знание: 尽信书则不如无书 “Да вярваш сляпо на всичко написано в книгите е по-зле от това въобще да не четеш“. Самият Конфуций пък казва: 学而不思则罔 „Да учиш без да мислиш е загуба на време“.
Тезата за ограничителното и сковаващо влияние на образованието и потенциала му да създава, и ревностно да поддържа догми и предразсъдъци, които от своя страна впоследствие често се оказват изключително ефикасни инструменти за ограничаване на свободния полет на мисълта и сериозна пречка пред възможността за постигане на интуитивно познание е чест лайтмотиф в Даоизма. Още с първите 6 йероглифа на своята книга, ЛаоДзъ ни предупреждава： 道可道非常道 , „Дао което може да бъде обяснено(преподадено) не е истинското Дао”. Пак там в глава 81 казва: 知者不博，博者不知 . „Мъдрите не винаги са добре образовани, добре образованите невинаги са мъдри“. В глава 48 пък четем: 为学日益为道日损 , „Търсещият знание всеки ден прибавя по нещо, търсещият Дао всеки ден отнема по нещо“. Самият ДжуангДзъ, на друго място казва : 虚室生白 „Празното съзнание ражда яснота“. Конфуцианецът Менций също предупреждава за потенциалните опастности от прекалено уповаване на книжното знание: 尽信书则不如无书 “Да вярваш сляпо на всичко написано в книгите е по-зле от това въобще да не четеш“. Самият Конфуций пък казва: 学而不思则罔 „Да учиш без да мислиш е загуба на време“.
Настоящият цитат също ни предупреждава за опастостта от безкритичното поглъщане и сляпо доверие към всичко написано в дебелите книги. И може би за да подчертае сериозноста на догматичните ограничения ДжуангДзъ използва изключително силни метафори. Малката жаба, безпомощно затисната на дъното на дълбокия кладенец и обградена от дебели и високи стени е обречена на живот завинаги ограничен от пространството и никога не би могла да познае света извън тези рамки. И ако ограниченията на пространството, въпреки че са изключително силни, все пак са физически възможни за превъзмогване, то примера с лятното насекомо ни препраща към физически невъзможното за преодоляване ограничение на времето. Поставянето на книжния плъх редом с тези два толкова силни примера издава сериозността с която ДжуангДзъ гледа на проблема за потенциалната опастност от догмите на общоприети истини и установени постулати. И този скептицизъм по отношение на книжното образование не започва с китайските Даоисти. Още в Брихадараняка Упанишада, която е част от най-древния философски текст - Хиндуистките Упанишади, откриваме следното изречение: „В дълбока тъмнина влизат тези, почитащи незнанието, в още по-голяма тъмнина онези, ограничаващи се в знанието“. Съмнението във възможностите на знанието явно съпътства философията от самото й раждане.
Настоящият цитат също ни предупреждава за опастостта от безкритичното поглъщане и сляпо доверие към всичко написано в дебелите книги. И може би за да подчертае сериозноста на догматичните ограничения ДжуангДзъ използва изключително силни метафори. Малката жаба, безпомощно затисната на дъното на дълбокия кладенец и обградена от дебели и високи стени е обречена на живот завинаги ограничен от пространството и никога не би могла да познае света извън тези рамки. И ако ограниченията на пространството, въпреки че са изключително силни, все пак са физически възможни за превъзмогване, то примера с лятното насекомо ни препраща към физически невъзможното за преодоляване ограничение на времето. Поставянето на книжния плъх редом с тези два толкова силни примера издава сериозността с която ДжуангДзъ гледа на проблема за потенциалната опастност от догмите на общоприети истини и установени постулати. И този скептицизъм по отношение на книжното образование не започва с китайските Даоисти. Още в Брихадараняка Упанишада, която е част от най-древния философски текст - Хиндуистките Упанишади, откриваме следното изречение: „В дълбока тъмнина влизат тези, почитащи незнанието, в още по-голяма тъмнина онези, ограничаващи се в знанието“. Съмнението във възможностите на знанието явно съпътства философията от самото й раждане.
ШюШъШенгБай
虚 室 生 白
虚 室 生 白
Необременено съзнание ражда яснота
Необременено съзнание ражда яснота
"ДжуангДзъ" гл. 4
Буквално преведени тези четири йероглифа означават: „Празна Стая Ражда Белота“. Когато едно помещение е пълно с най-различни вещи и мебели, те възпрепятстват свободния достъп на светлина отвън и в резултат мястото се затъмнява. Също така се налага да се заобикалят всички тези мебели, което затруднява движението из помещението. Ако обаче изнесем всичко от помещението то изведнъж ще стане по-светло и дори ще изглежда по-голямо, а движението из него ще е напълно свободно. Според ДжуангДзъ и Даоистите, подобно е положението и с човешкото съзнание; когато е обременено от прекалено много информация, мисли и грижи, то губи способността си да вижда ясно нещата, замъглява се. Става много трудно за човек с такова съзнание да прецени добре заобикалящата го действителност и самия себе си, и съответно да взима правилни решения. И по аналогия с помещението, ДжуангДжъ ни съветва, ако искаме да постигнем яснота, да „изпразним“ съзнанието си. Едва когато е освободено от рояците данни, предразсъдъци и клишета, съзнанието ни ще е готово да възприема всичко директно и без изкривяване. По този начин ще добием по-реална представа за заобикалящия ни свят и, което е по-важно, за самите себе си. В том 2-ри на своята „Светът като Воля и Представа“, немският философ Шопенхауер казва: “Така както степента на светлост варира в различните стаи, така също варира степеннта на яснота в различните съзнания“. Пак там си спомня как, веднъж Гьоте му казал, че когато прочел страница от труд на Кант, се почуствал така сякаш е влязъл в светла стая. В една своя лекция британско-американският философ Алън Уотс ( Alan Watts ) казва, „Ние мислим най-ясно когато мозъкът не ни се пречка“.
Буквално преведени тези четири йероглифа означават: „Празна Стая Ражда Белота“. Когато едно помещение е пълно с най-различни вещи и мебели, те възпрепятстват свободния достъп на светлина отвън и в резултат мястото се затъмнява. Също така се налага да се заобикалят всички тези мебели, което затруднява движението из помещението. Ако обаче изнесем всичко от помещението то изведнъж ще стане по-светло и дори ще изглежда по-голямо, а движението из него ще е напълно свободно. Според ДжуангДзъ и Даоистите, подобно е положението и с човешкото съзнание; когато е обременено от прекалено много информация, мисли и грижи, то губи способността си да вижда ясно нещата, замъглява се. Става много трудно за човек с такова съзнание да прецени добре заобикалящата го действителност и самия себе си, и съответно да взима правилни решения. И по аналогия с помещението, ДжуангДжъ ни съветва, ако искаме да постигнем яснота, да „изпразним“ съзнанието си. Едва когато е освободено от рояците данни, предразсъдъци и клишета, съзнанието ни ще е готово да възприема всичко директно и без изкривяване. По този начин ще добием по-реална представа за заобикалящия ни свят и, което е по-важно, за самите себе си. В том 2-ри на своята „Светът като Воля и Представа“, немският философ Шопенхауер казва: “Така както степента на светлост варира в различните стаи, така също варира степеннта на яснота в различните съзнания“. Пак там си спомня как, веднъж Гьоте му казал, че когато прочел страница от труд на Кант, се почуствал така сякаш е влязъл в светла стая. В една своя лекция британско-американският философ Алън Уотс ( Alan Watts ) казва, „Ние мислим най-ясно когато мозъкът не ни се пречка“.
Горните четири йероглифа са част от обширен диалог в книгата „ДжуангДзъ“. В него ученикът (Ян Хуей – любимият ученик на Конфуций) пита своя учител, Конфуций (интересен е избора на ДзуангДзъ да ползва Конфуций като главен герой в този разговор) за това „Какво е пречистване(използваният термин е „постене“) на съзнанието?“. Конфуций обяснява, че когато съзнанието се освободи от това което очите виждат и ушите чуват, тогава то се изпразва. Според ДжуангДзъ едва след като съзнанието е „изпразнено“ то е готово да „приеме Дао“. И именно това „изпразване на съзнанието“ ( с цел приемане на Великото Дао) е истинското „пречистване/постене“ на съзнанието.
Горните четири йероглифа са част от обширен диалог в книгата „ДжуангДзъ“. В него ученикът (Ян Хуей – любимият ученик на Конфуций) пита своя учител, Конфуций (интересен е избора на ДзуангДзъ да ползва Конфуций като главен герой в този разговор) за това „Какво е пречистване(използваният термин е „постене“) на съзнанието?“. Конфуций обяснява, че когато съзнанието се освободи от това което очите виждат и ушите чуват, тогава то се изпразва. Според ДжуангДзъ едва след като съзнанието е „изпразнено“ то е готово да „приеме Дао“. И именно това „изпразване на съзнанието“ ( с цел приемане на Великото Дао) е истинското „пречистване/постене“ на съзнанието.
Джъ Лъ У Лъ, Джъ Ю У Ю
至乐无乐，至誉无誉。
至乐无乐，至誉无誉。
Висшето щастие е липса на щастие, висшата слава е липса на слава
Висшето щастие е липса на щастие, висшата слава е липса на слава
"ДжуангДзъ" гл. 18
Даоистите обичат парадоксите и техните текстове изобилстват с такива: „Дао което може да бъде назовано НЕ е истинско Дао“, „Който знае не говори, който говори не знае“, „Къде мога да намеря човек който е забравил думите, за да си поговоря с него“ , „ Дао не върши нищо, но така нищо не остава несвършено“ и още много. ДжуангДзъ е един от изявените майстори на парадокса. Трикът с използване на една и съща дума, за описание на две различни понятия е любим приом за повечето автори на парадокси. Китайският език дава още по-големи възможности за използването му поради многото различни значения на един и същи йероглиф. Книга 18, в която се намира цитата ни, се нарича „Перфектно Щастие” и започва с въпроса : „Има ли в света перфектно щастие? Има ли начин истински да се наслаждаваме на живота?“В този цитат въпреки че използва две двойки от едни и същи йероглоифи 乐 „Щастие“ и 誉 “Слава”, Джуанг Дзъ всъщност говори за различни неща. Първите 乐„Щастие“ и 誉“Слава“ са щастието и славата на мъдреца, вторите 乐„Щастие“ и 誉 „Слава“ са тези на масите.
Даоистите обичат парадоксите и техните текстове изобилстват с такива: „Дао което може да бъде назовано НЕ е истинско Дао“, „Който знае не говори, който говори не знае“, „Къде мога да намеря човек който е забравил думите, за да си поговоря с него“ , „ Дао не върши нищо, но така нищо не остава несвършено“ и още много. ДжуангДзъ е един от изявените майстори на парадокса. Трикът с използване на една и съща дума, за описание на две различни понятия е любим приом за повечето автори на парадокси. Китайският език дава още по-големи възможности за използването му поради многото различни значения на един и същи йероглиф. Книга 18, в която се намира цитата ни, се нарича „Перфектно Щастие” и започва с въпроса : „Има ли в света перфектно щастие? Има ли начин истински да се наслаждаваме на живота?“В този цитат въпреки че използва две двойки от едни и същи йероглоифи 乐 „Щастие“ и 誉 “Слава”, Джуанг Дзъ всъщност говори за различни неща. Първите 乐„Щастие“ и 誉“Слава“ са щастието и славата на мъдреца, вторите 乐„Щастие“ и 誉 „Слава“ са тези на масите.
Щастието и Славата на масите са моментни, силни усещания в мига, без мисъл за евентуалните последствия. Източниците на това щастие и тази слава идват от вън и са зависими от външни сили, които са извън контрола на човек. Затова такива щастие и слава са придружени с постоянна тревога за това кога и как ще свършат и бъдат загубени. А те неизбежно ще свършат и на тяхно място ще дойдат мъка и страдание. Именно тезата, че на този свят няма удоволствие без негативни последствия е основното възражението на древните стоици срещу Епикурейците. За разлика то тези временни, несигурни, зависещи от капризите на сили извън нашия контрол щастие и слава, Щастието и Славата на мъдреца са трайни, спокойни, неподлежащи на промяна, идващи от вътре и независещо от външни фактори. Поради тези причини те се характеризират с липса на тревога. В този свят в който е невъзможно да знаем кое е Правилно и кое Грешно въздържанието от действие може да ни помогне. По този начин ”Липсата на Щастие” 无乐 - отказ от преследване на вулгарното щастие на масите и „Липсата на Слава“ 无誉 – безразличие към мнението за него на масите, отварят възможност пред мъдрия човек да постигне истинско щастие. В своята книга “Short History of Chinese Philosophy“ китайският философ Фънг Ю Лан казва за перфектния човек: „Той е абсолютно щастлив защото е надскочил обичайните разграничения на нещата в света. Той така също е надскочил разграничението „Аз“ – „Не-Аз“. Следователно той няма Его, а е едно с великото Дао“. Перфектният човек постига Перфектното Щастие защото е постигнал единение с Дао.
Щастието и Славата на масите са моментни, силни усещания в мига, без мисъл за евентуалните последствия. Източниците на това щастие и тази слава идват от вън и са зависими от външни сили, които са извън контрола на човек. Затова такива щастие и слава са придружени с постоянна тревога за това кога и как ще свършат и бъдат загубени. А те неизбежно ще свършат и на тяхно място ще дойдат мъка и страдание. Именно тезата, че на този свят няма удоволствие без негативни последствия е основното възражението на древните стоици срещу Епикурейците. За разлика то тези временни, несигурни, зависещи от капризите на сили извън нашия контрол щастие и слава, Щастието и Славата на мъдреца са трайни, спокойни, неподлежащи на промяна, идващи от вътре и независещо от външни фактори. Поради тези причини те се характеризират с липса на тревога. В този свят в който е невъзможно да знаем кое е Правилно и кое Грешно въздържанието от действие може да ни помогне. По този начин ”Липсата на Щастие” 无乐 - отказ от преследване на вулгарното щастие на масите и „Липсата на Слава“ 无誉 – безразличие към мнението за него на масите, отварят възможност пред мъдрия човек да постигне истинско щастие. В своята книга “Short History of Chinese Philosophy“ китайският философ Фънг Ю Лан казва за перфектния човек: „Той е абсолютно щастлив защото е надскочил обичайните разграничения на нещата в света. Той така също е надскочил разграничението „Аз“ – „Не-Аз“. Следователно той няма Его, а е едно с великото Дао“. Перфектният човек постига Перфектното Щастие защото е постигнал единение с Дао.
БуДжъДжоуДжъМънгУейХуДйеЮ, ХуДйеДжъМънгУейДжоуЮ
不知周之梦为蝴蝶与，蝴蝶之梦为周与。
不知周之梦为蝴蝶与，蝴蝶之梦为周与。
Не знам дали съм Джоу, който преди малко сънуваше, че е пеперуда,
Не знам дали съм Джоу, който преди малко сънуваше, че е пеперуда,
или съм пеперуда, която в момента сънува, че е Джоу.
или съм пеперуда, която в момента сънува, че е Джоу.
"ДжуангДзъ" гл. 2
сънят с пеперудите
сънят с пеперудите
РънДжйеДжъЙоуЙонгДжъЙонг, АрМоДжъ У ЙонгДжъЙонгЙе
人皆知有用之用， 而莫知无用之用也。
人皆知有用之用， 而莫知无用之用也。
Всички знаят ползата от полезното, но никой не знае ползата от неполезното
Всички знаят ползата от полезното, но никой не знае ползата от неполезното
"ДжуангДзъ" гл. 4
Ползата от това да си безполезен и вредата от това да си полезен е чест лайтмотив в Даоизма. Този цитат е финала на пасаж, който описва как дърветата в планината стават жертва на своята полезност (като дървен материал); олиото в кандилото се самоизгаря, за да поддържа пламъка на фитила (полезността му го унищожава); смолата е полезна, затова нарязват(нараняват) дърветата които я отделят. Всички тези примери демонстрират вредата от полезността. И по аналогия може да се каже, че когато един човек се изяви в професията си или в обществото (бъде полезен), то той рискува да стане обект на завистници, да си създаде неприятели, или просто да се преумори и изхаби заради многото задачи с които ще бъде претоварен. Да не говорим за риска да допусне грешки, някои от които биха могли да бъдат фатални(в древен Китай грешки на висши министри нерядко водели до тежко изгнание или дори смърт). За Даоистите, особено в началния етап от развитието на тази философия, главната цел е запазване на живота и избягване на травми и наранявания. Първите даоисти са в огромното си болшинство самотници и отшелници, странящи от обществото, отнасящи се безучастно и дори с пренебрежение към всички опити за публична демонстрация на лични качества и умения. Това според тях е празна, и което е по-важно, опасна суета, която може да навлече беди и страдания на този който стане нейна жертва. Както споменахме, за даоистите от ранния етап най-важно е съхранението на живота и целостта на тялото. В ръкопис от II в.пр.н.е можем да прочетем – „Да запази живота си и всичко което е истинско в него, не позволявайки различните светски неща да го оплетат в мрежите си, това беше учението на Янг Джу“. (ЯнгДжу е най-видният представител на този период на Даоизма). ДжуангДзъ обаче е представител на третия и последен етап в развитието на Даоизма в който от една по-извисена гледна точка той развива теорията за единство на живота и смъртта, и за идентичността на личността(Аз-ът) с останалите хора.
Ползата от това да си безполезен и вредата от това да си полезен е чест лайтмотив в Даоизма. Този цитат е финала на пасаж, който описва как дърветата в планината стават жертва на своята полезност (като дървен материал); олиото в кандилото се самоизгаря, за да поддържа пламъка на фитила (полезността му го унищожава); смолата е полезна, затова нарязват(нараняват) дърветата които я отделят. Всички тези примери демонстрират вредата от полезността. И по аналогия може да се каже, че когато един човек се изяви в професията си или в обществото (бъде полезен), то той рискува да стане обект на завистници, да си създаде неприятели, или просто да се преумори и изхаби заради многото задачи с които ще бъде претоварен. Да не говорим за риска да допусне грешки, някои от които биха могли да бъдат фатални(в древен Китай грешки на висши министри нерядко водели до тежко изгнание или дори смърт). За Даоистите, особено в началния етап от развитието на тази философия, главната цел е запазване на живота и избягване на травми и наранявания. Първите даоисти са в огромното си болшинство самотници и отшелници, странящи от обществото, отнасящи се безучастно и дори с пренебрежение към всички опити за публична демонстрация на лични качества и умения. Това според тях е празна, и което е по-важно, опасна суета, която може да навлече беди и страдания на този който стане нейна жертва. Както споменахме, за даоистите от ранния етап най-важно е съхранението на живота и целостта на тялото. В ръкопис от II в.пр.н.е можем да прочетем – „Да запази живота си и всичко което е истинско в него, не позволявайки различните светски неща да го оплетат в мрежите си, това беше учението на Янг Джу“. (ЯнгДжу е най-видният представител на този период на Даоизма). ДжуангДзъ обаче е представител на третия и последен етап в развитието на Даоизма в който от една по-извисена гледна точка той развива теорията за единство на живота и смъртта, и за идентичността на личността(Аз-ът) с останалите хора.
Стъпил на своята висша позиция, даоистът осъзнава, че всички разграничения са само илюзия, и че от гледна точка на Дао – всичко в света е едно цяло. И този който успее да проумее великото Дао разбира, че нещата винаги се случват така както трябва да се случват. Когато направите една дървена маса, от гледна точка на масата това е акт на съзидание, но за дървото е акт на разрушение. Тези актове на създаване и разрушаване обаче са само такива когато са възприети от нашата ограничена човешка гледна точка. За Дао няма нито създаване, нито разрушаване. Има просто преминаване от една форма в друга. Разграниченията са само относителни, а не истински такива. В това отношение ДжуангДзъ е в съгласие с виждането на живелия 100 години преди него в далечната древна Гърция философ, Парменид, който заявява:
Стъпил на своята висша позиция, даоистът осъзнава, че всички разграничения са само илюзия, и че от гледна точка на Дао – всичко в света е едно цяло. И този който успее да проумее великото Дао разбира, че нещата винаги се случват така както трябва да се случват. Когато направите една дървена маса, от гледна точка на масата това е акт на съзидание, но за дървото е акт на разрушение. Тези актове на създаване и разрушаване обаче са само такива когато са възприети от нашата ограничена човешка гледна точка. За Дао няма нито създаване, нито разрушаване. Има просто преминаване от една форма в друга. Разграниченията са само относителни, а не истински такива. В това отношение ДжуангДзъ е в съгласие с виждането на живелия 100 години преди него в далечната древна Гърция философ, Парменид, който заявява:
„Всички неща са едно нещо“ (hen ta panta). И така, като просто премахва разграничението добро – зло, ДжуангДзъ решава първоначалния проблем на ранните Даоисти, а именно как да избягват злото и запазят доброто. И въпреки че изглежда като трик, може би именно това е единственият философски начин за решаване на проблеми. Защото философията не може да ни даде безспорни истини, не може също така да ни помогне да решим конкретни проблеми в материалния, физически свят. Не може да ни удължи живота или победи смъртта, не може да ни гарантира, че ще да натрупаме богатство или ще избегнем бедността. Може обаче да ни даде гледна точка от която да проумеем, че животът не е нещо повече от смъртта и загубата е същото като печалбата. Така от практическа гледна точка философията изглежда напълно безполезна(не може да ни даде материален разкош), но пък от друга страна може да бъде изключително полезна като ни даде възможност да посрещаме всевъзможните превратности на живота в състояние на постоянен душевен комфорт.
„Всички неща са едно нещо“ (hen ta panta). И така, като просто премахва разграничението добро – зло, ДжуангДзъ решава първоначалния проблем на ранните Даоисти, а именно как да избягват злото и запазят доброто. И въпреки че изглежда като трик, може би именно това е единственият философски начин за решаване на проблеми. Защото философията не може да ни даде безспорни истини, не може също така да ни помогне да решим конкретни проблеми в материалния, физически свят. Не може да ни удължи живота или победи смъртта, не може да ни гарантира, че ще да натрупаме богатство или ще избегнем бедността. Може обаче да ни даде гледна точка от която да проумеем, че животът не е нещо повече от смъртта и загубата е същото като печалбата. Така от практическа гледна точка философията изглежда напълно безполезна(не може да ни даде материален разкош), но пък от друга страна може да бъде изключително полезна като ни даде възможност да посрещаме всевъзможните превратности на живота в състояние на постоянен душевен комфорт.
Цъ Шъ Чи ШингДжъАй Ле Бу И Шъ Ху Чйен, Джъ Бу Къ НайХъ Ар АнДжъРуоМинг, ДъДжъДжъЙе
自事其心者哀乐不易施乎前，知不可奈何而安之若命，德之至也。
自事其心者哀乐不易施乎前，知不可奈何而安之若命，德之至也。
Да култивираш характера си , така че де не рухваш когато те сполети
Да култивираш характера си , така че де не рухваш когато те сполети
нещастие и да не се самозабравяш в мигове на щастие, а спокойно да
нещастие и да не се самозабравяш в мигове на щастие, а спокойно да
приемаш всичко което ти донася съдбата, това е висша Добродетел
приемаш всичко което ти донася съдбата, това е висша Добродетел
"ДжуангДзъ" гл. 4
Дъ: Добродетел, Морал, Сила
ДжуШъ Ар Ю Джъ Ар Бу Джя Чуен, ДжуШъАрФейДжъАр Бу ДжяДжу
举世而誉之而不加劝，举世而非之而不加沮。
举世而誉之而不加劝，举世而非之而不加沮。
Когато целия свят те прославя не се превъзнасяй, когато целия свят те пренебрегва не се отчайвай.
Когато целия свят те прославя не се превъзнасяй, когато целия свят те пренебрегва не се отчайвай.
"ДжуангДжъ" гл. 1
Пу Су Ар ТйенШя МоНънгЮДжъДжънгМей
朴素而天下莫能与之争美。
朴素而天下莫能与之争美。
Да бъдеш чист и естествен означава да постигнеш перфектна добродетелност
Да бъдеш чист и естествен означава да постигнеш перфектна добродетелност
"ДжуангДзъ" гл.13
Ин Джйо И Лъ, Бу ШйенЧи Джу И
饮酒以乐，不选其具矣。
饮酒以乐，不选其具矣。
Пиенето е за наслада, не подбирай чашата
Пиенето е за наслада, не подбирай чашата
"ДжуангДзъ" гл.31
Ай Мо Да Ю Шин Съ
"
*心 Шин означава "сърце", но в китайската философия йероглифът обозначава разумния аспект на човек и често се превежда като "сърце-разум"
哀莫大于心死。
哀莫大于心死。
Няма по-голяма мъка от смърта на сърцето*
"Няма по-голяма мъка от смърта на сърцето*
ДжуангДзъ" гл.21
*心 Шин означава "сърце", но в китайската философия йероглифът обозначава разумния аспект на човек и често се превежда като "сърце-разум"
ДжуънДзъДжъДжяоРуъоШуей, ШяоРънДзъДжяоГанРуоЛи; ДжуънДзъТанИЧин,ЩяоРънТанИДжуе
君子之交淡若水，小人之交甘若醴；君子淡以亲，小人甘以绝
君子之交淡若水，小人之交甘若醴；君子淡以亲，小人甘以绝
Отношенията между джентълмени са естествени като водата;
Отношенията между джентълмени са естествени като водата;
отношенията между малките хора са сладки като виното.
отношенията между малките хора са сладки като виното.
Първите са прости, но близки; вторите са сладки, но неискрени.
Първите са прости, но близки; вторите са сладки, но неискрени.
"ДжуангДзъ", гл. 20, Планинско Дърво
Този цитат се появява в края на една история която ДжуангДзъ разказва. Историята е за Лин Хуей от държавата Джя. Тази държава била нападната и победена от друга по-силна държава и Лин Хуей трябвало да се спасява. Той изоставил изключително ценен нефритен диск, който струвал много скъпо, а и бил символ на висок обществен пост, метнал сина си на гръб и хукнал да бяга. Хора го попитали: “ти когато бягаше за пари ли мислеше? Защо тогава изостави толкова скъпия нефритен диск, а взе детето което не струва нищо. Или пък мислеше как по-бързо да бягаш? Но това дете е много по-тежко от нефритения диск и с него е по-трудно да тичаш.“ На тези въпроси ЛинХуей отговорил: „Нефритът е свързан с мен от гледна точка на печалба и обществено положение, но синът ми е свързано с мен по природа. Тези които са свързани заради печалба в тежки времена на бедност, нещастие и опастност ще се разделят, но тези които са свързани по природа ще останат заедно в тежки времена. И е от огромна важност дали хората остават заедно и взаимно се подкрепят или се изоставят.“ Тук именно се появява горният цитат за разликата между простите и естествени отношения на джентълмена и сложните и изпълнени със скрити подбуди взаимоотношения на малките хора. Това противопоставяне между джентълмена и малкия човек е чест мотив в Даоизма. И тук използването на водата като метафора е изключително удачно – водата е чиста, бистра и без примеси. Освен това водата утолява истинска, природна жажда. Ние пием вода само ако сме жадни и когато се заситим спираме. Между другото, подобен аргумент развива и Платон в „Държавата“, където в книга 4 той казва: „ ... но жажда, която е само жажда не иска нито много нито малко, нито добра нито лоша или от каквато й да е разновидност, но чистата жажда е естествена жажда само и просто за вода.“(4.439) И още: „ .... същинската жажда никога не е желание за нещо друго, различно от това което по природа е естеството на жадата, а именно просто вода...“ (4.437). И за древногръцкият мъдрец водата е пример за нещо естествено, просто и истинско.
Този цитат се появява в края на една история която ДжуангДзъ разказва. Историята е за Лин Хуей от държавата Джя. Тази държава била нападната и победена от друга по-силна държава и Лин Хуей трябвало да се спасява. Той изоставил изключително ценен нефритен диск, който струвал много скъпо, а и бил символ на висок обществен пост, метнал сина си на гръб и хукнал да бяга. Хора го попитали: “ти когато бягаше за пари ли мислеше? Защо тогава изостави толкова скъпия нефритен диск, а взе детето което не струва нищо. Или пък мислеше как по-бързо да бягаш? Но това дете е много по-тежко от нефритения диск и с него е по-трудно да тичаш.“ На тези въпроси ЛинХуей отговорил: „Нефритът е свързан с мен от гледна точка на печалба и обществено положение, но синът ми е свързано с мен по природа. Тези които са свързани заради печалба в тежки времена на бедност, нещастие и опастност ще се разделят, но тези които са свързани по природа ще останат заедно в тежки времена. И е от огромна важност дали хората остават заедно и взаимно се подкрепят или се изоставят.“ Тук именно се появява горният цитат за разликата между простите и естествени отношения на джентълмена и сложните и изпълнени със скрити подбуди взаимоотношения на малките хора. Това противопоставяне между джентълмена и малкия човек е чест мотив в Даоизма. И тук използването на водата като метафора е изключително удачно – водата е чиста, бистра и без примеси. Освен това водата утолява истинска, природна жажда. Ние пием вода само ако сме жадни и когато се заситим спираме. Между другото, подобен аргумент развива и Платон в „Държавата“, където в книга 4 той казва: „ ... но жажда, която е само жажда не иска нито много нито малко, нито добра нито лоша или от каквато й да е разновидност, но чистата жажда е естествена жажда само и просто за вода.“(4.439) И още: „ .... същинската жажда никога не е желание за нещо друго, различно от това което по природа е естеството на жадата, а именно просто вода...“ (4.437). И за древногръцкият мъдрец водата е пример за нещо естествено, просто и истинско.
От пиенето на вода няма неприятни и нежелани последици. Няма „махмурлук“, нито се излагаме или се забъркваме в побоища и неприятности защото сме “прекалили с водата”. Доста по-различна е ситуацията с виното (и алкохола като цяло). Алкохол пием не защото изпитваме истинската, природна нужда. Не. Ние пием поради редица други причини които нямат нищо общо с естествената ни потребност да утолим жаждата си. Пием, за да ни стане весело; пием, за да забравим някаква мъка; пием, защото всички останали пият; пием, защото така сме свикнали; пием, защото е някакъв празник и пр. И разбира се после идва „следващата сутрин“, когато ни цепи глава и се чудим как сме се освинили така, пак. Да не говорим за случаите в които се оказваме със счупен нос, одрано лице или, не дай боже, в ареста заради предизвикана катастрофа.
От пиенето на вода няма неприятни и нежелани последици. Няма „махмурлук“, нито се излагаме или се забъркваме в побоища и неприятности защото сме “прекалили с водата”. Доста по-различна е ситуацията с виното (и алкохола като цяло). Алкохол пием не защото изпитваме истинската, природна нужда. Не. Ние пием поради редица други причини които нямат нищо общо с естествената ни потребност да утолим жаждата си. Пием, за да ни стане весело; пием, за да забравим някаква мъка; пием, защото всички останали пият; пием, защото така сме свикнали; пием, защото е някакъв празник и пр. И разбира се после идва „следващата сутрин“, когато ни цепи глава и се чудим как сме се освинили така, пак. Да не говорим за случаите в които се оказваме със счупен нос, одрано лице или, не дай боже, в ареста заради предизвикана катастрофа.
По аналогия с природно обусловената връзка жажда - вода, отношенията между джентълмени са естествени, никога не са прекалени и задоволяват естествена нужда, а не временни прищевки. На друго място в книгата ДжуангДзъ казва: „ Да бъдеш прост (в смисъл на непринуден, скромен б.п.) и чист означава да нямаш равен в света“ 朴素而天下莫能与之争美 (Пу Су Ър Тйен Шя, Мо Ненг Ю Джъ Джънг Мей). Джентълменът не изпитва нужда да търси одобрението и признанието на масите. Той е своя собствен най-строг съдник. Сигурен в своите качества и достойнство, джентълменът не се нуждае от външно потвърждение. Заради това връзката между джентълмени задоволява единствено и само природната и чиста нужда от духовно общуване. Няма скрити помисли и надежди за извличане на ползи и печалби. Изчистени от скрити мотиви и разнородни желания за облагодетелстване от едната или другата страна тези отношения са истински, освен това са максимално опростени. А всеки инженер и механик ще ви каже, че колкото повече и по-сложни връзки има вътре в една машина толкова повече възможности да се развали съдържа тя. И обратно, колкото е по-проста една система (механична или друга) толкова по вътрешно устойчива е тя. И затова простите и естествени отношения между джентълмени биха издържали много по-успешно изпитанията на бедност, трудности и нещастие. Изградени на здрави естествени основи, тези връзки са надеждни и трайни. За разлика то тях отношенията на малките хора са сложни, изплетени от различни явни и тайни мотиви, често задоволяващи не естествени нужди за духовна близост, а временни и постоянно променящи се нужди за материални облаги на принципа „ти на мене, аз на тебе“. Малките хора търсят чрез останалите и тяхното мнение потвърждение за своята собствена ценност. Неуверени в собствените си качества те търсят одобрение отвън.Такива едни отношения много бързо се разпадат при първи признаци на трудност, бедност или опастност. Изградени на нездрави, фалшиви преструвки и желания за изгода тези връзки за краткотрайни и непостоянни.
По аналогия с природно обусловената връзка жажда - вода, отношенията между джентълмени са естествени, никога не са прекалени и задоволяват естествена нужда, а не временни прищевки. На друго място в книгата ДжуангДзъ казва: „ Да бъдеш прост (в смисъл на непринуден, скромен б.п.) и чист означава да нямаш равен в света“ 朴素而天下莫能与之争美 (Пу Су Ър Тйен Шя, Мо Ненг Ю Джъ Джънг Мей). Джентълменът не изпитва нужда да търси одобрението и признанието на масите. Той е своя собствен най-строг съдник. Сигурен в своите качества и достойнство, джентълменът не се нуждае от външно потвърждение. Заради това връзката между джентълмени задоволява единствено и само природната и чиста нужда от духовно общуване. Няма скрити помисли и надежди за извличане на ползи и печалби. Изчистени от скрити мотиви и разнородни желания за облагодетелстване от едната или другата страна тези отношения са истински, освен това са максимално опростени. А всеки инженер и механик ще ви каже, че колкото повече и по-сложни връзки има вътре в една машина толкова повече възможности да се развали съдържа тя. И обратно, колкото е по-проста една система (механична или друга) толкова по вътрешно устойчива е тя. И затова простите и естествени отношения между джентълмени биха издържали много по-успешно изпитанията на бедност, трудности и нещастие. Изградени на здрави естествени основи, тези връзки са надеждни и трайни. За разлика то тях отношенията на малките хора са сложни, изплетени от различни явни и тайни мотиви, често задоволяващи не естествени нужди за духовна близост, а временни и постоянно променящи се нужди за материални облаги на принципа „ти на мене, аз на тебе“. Малките хора търсят чрез останалите и тяхното мнение потвърждение за своята собствена ценност. Неуверени в собствените си качества те търсят одобрение отвън.Такива едни отношения много бързо се разпадат при първи признаци на трудност, бедност или опастност. Изградени на нездрави, фалшиви преструвки и желания за изгода тези връзки за краткотрайни и непостоянни.
Page updated
Report abuse