至乐无乐，至誉无誉
至乐无乐，至誉无誉
Висшето щастие е липса на щастие,
Висшето щастие е липса на щастие,
висшата слава е липса на слава
висшата слава е липса на слава
Даоистите обичат парадоксите и техните текстове изобилстват с такива: „Дао което може да бъде назовано НЕ е истинско Дао“, „Който знае не говори, който говори не знае“, „Къде мога да намеря човек който е забравил думите, за да си поговоря с него“ , „ Дао не върши нищо, но така нищо не остава несвършено“ и още много. ДжуангДзъ е един от изявените майстори на парадокса. Трикът с използване на една и съща дума, за описание на две различни понятия е любим приом за повечето автори на парадокси. Китайският език дава още по-големи възможности за използването му поради многото различни значения на един и същи йероглиф. Книга 18, в която се намира цитата ни, се нарича „Перфектно Щастие” и започва с въпроса : „Има ли в света перфектно щастие? Има ли начин истински да се наслаждаваме на живота?“В този цитат въпреки че използва две двойки от едни и същи йероглоифи 乐 „Щастие“ и 誉 “Слава”, Джуанг Дзъ всъщност говори за различни неща. Първите 乐„Щастие“ и 誉“Слава“ са щастието и славата на мъдреца, вторите 乐„Щастие“ и 誉 „Слава“ са тези на масите.
Даоистите обичат парадоксите и техните текстове изобилстват с такива: „Дао което може да бъде назовано НЕ е истинско Дао“, „Който знае не говори, който говори не знае“, „Къде мога да намеря човек който е забравил думите, за да си поговоря с него“ , „ Дао не върши нищо, но така нищо не остава несвършено“ и още много. ДжуангДзъ е един от изявените майстори на парадокса. Трикът с използване на една и съща дума, за описание на две различни понятия е любим приом за повечето автори на парадокси. Китайският език дава още по-големи възможности за използването му поради многото различни значения на един и същи йероглиф. Книга 18, в която се намира цитата ни, се нарича „Перфектно Щастие” и започва с въпроса : „Има ли в света перфектно щастие? Има ли начин истински да се наслаждаваме на живота?“В този цитат въпреки че използва две двойки от едни и същи йероглоифи 乐 „Щастие“ и 誉 “Слава”, Джуанг Дзъ всъщност говори за различни неща. Първите 乐„Щастие“ и 誉“Слава“ са щастието и славата на мъдреца, вторите 乐„Щастие“ и 誉 „Слава“ са тези на масите.
Щастието и Славата на масите са моментни, силни усещания в мига, без мисъл за евентуалните последствия. Източниците на това щастие и тази слава идват от вън и са зависими от външни сили, които са извън контрола на човек. Затова такива щастие и слава са придружени с постоянна тревога за това кога и как ще свършат и бъдат загубени. А те неизбежно ще свършат и на тяхно място ще дойдат мъка и страдание. Именно тезата, че на този свят няма удоволствие без негативни последствия е основното възражението на древните стоици срещу Епикурейците. За разлика то тези временни, несигурни, зависещи от капризите на сили извън нашия контрол щастие и слава, Щастието и Славата на мъдреца са трайни, спокойни, неподлежащи на промяна, идващи от вътре и независещо от външни фактори. Поради тези причини те се характеризират с липса на тревога. В този свят в който е невъзможно да знаем кое е Правилно и кое Грешно въздържанието от действие може да ни помогне. По този начин ”Липсата на Щастие” 无乐 - отказ от преследване на вулгарното щастие на масите и „Липсата на Слава“ 无誉 – безразличие към мнението за него на масите, отварят възможност пред мъдрия човек да постигне истинско щастие. В своята книга “Short History of Chinese Philosophy“ китайският философ Фънг Ю Лан казва за перфектния човек: „Той е абсолютно щастлив защото е надскочил обичайните разграничения на нещата в света. Той така също е надскочил разграничението „Аз“ – „Не-Аз“. Следователно той няма Его, а е едно с великото Дао“. Перфектният човек постига Перфектното Щастие защото е постигнал единение с Дао.
Щастието и Славата на масите са моментни, силни усещания в мига, без мисъл за евентуалните последствия. Източниците на това щастие и тази слава идват от вън и са зависими от външни сили, които са извън контрола на човек. Затова такива щастие и слава са придружени с постоянна тревога за това кога и как ще свършат и бъдат загубени. А те неизбежно ще свършат и на тяхно място ще дойдат мъка и страдание. Именно тезата, че на този свят няма удоволствие без негативни последствия е основното възражението на древните стоици срещу Епикурейците. За разлика то тези временни, несигурни, зависещи от капризите на сили извън нашия контрол щастие и слава, Щастието и Славата на мъдреца са трайни, спокойни, неподлежащи на промяна, идващи от вътре и независещо от външни фактори. Поради тези причини те се характеризират с липса на тревога. В този свят в който е невъзможно да знаем кое е Правилно и кое Грешно въздържанието от действие може да ни помогне. По този начин ”Липсата на Щастие” 无乐 - отказ от преследване на вулгарното щастие на масите и „Липсата на Слава“ 无誉 – безразличие към мнението за него на масите, отварят възможност пред мъдрия човек да постигне истинско щастие. В своята книга “Short History of Chinese Philosophy“ китайският философ Фънг Ю Лан казва за перфектния човек: „Той е абсолютно щастлив защото е надскочил обичайните разграничения на нещата в света. Той така също е надскочил разграничението „Аз“ – „Не-Аз“. Следователно той няма Его, а е едно с великото Дао“. Перфектният човек постига Перфектното Щастие защото е постигнал единение с Дао.