Според „Записките на Историка“(древен китайски текст) Менций (372 – 289 г.пр.н.е.) е бил роден в държавата Джоу, която се намирала в пределите на днешната провинция Шандонг, в източен Китай. Родното му място, градчето ДзоуЧънг, е само на 20-тина километра от ЧиФу, родното място на самия Конфуций, който умира около 100 години преди да се роди Менций. Предполага се, че Менций е бил ученик на ДзъСъ 子思, който от своя страна е бил внук на Конфуций. Също като Конфуций, Менций загубва баща си когато е много малък и е отгледан от своята майка. 

Тя е много известна и почитана личност в Китай до ден днешен. Китайците имат една прочута фраза: „孟母三迁 МънгМу СанЧйен“ което в буквален превод означава „Менций Майка Три Местене“. Историята е следната, когато останали само двамата Менций и майка му се преместили в дом, който бил близо до гробище. Майката забелязала, че скоро малкият Менций започнал да имитира воплите на платените оплаквачи и траурните церемоний. Затова решила да се преместят. Новият им дом се случил близо до градския пазар. Там пък малчуганът започнал да си играе на „пазар“, имитирайки подканящите крясъци на търговците. Както споменахме в първата беседа, търговията и търговците не били на особена почит, и дори направо били презирани, от образованите хора в древен Китай. Затова майката била принудена отново да премести сина си. Този път избрала къща близо до училище. Вдъхновен от преминаващите всеки ден край дома им ученици и преподаватели Менций започнал да си играе на „училище“ и усилено да учи. Доволна, майката решила да останат в този дом и впоследствие Менций станал виден учен. Така идиомът „Майката на Менций се местила на ново място три пъти“ в Китай се използва, за да се подчертае важност от създаването на подходяща среда за отглеждане на деца. 

Менций, е всъщност латинизирана форма на неговото китайско име. Фамилията му е била 孟 Мънг, а личнотоиме 轲Къ. По-късно бива наречен МънгДзъ 孟子.  子 Дзъ е почетна титла която означава Учител, Майстор. МънгДзъ означава Учителя Мънг. И именно с латинизираната форма на това име МънгДзъ произлиза „западното“ му име Менций. Тези латинизирани имена на Конфуций и Менций са им били дадени от Йезуитски мисионери които пристигат в Китай в края на 16 и 17 век. 

От 319 до 312 г.пр.н.е. Менций служи като министър и официален съветник в двора на държавата Чи, една от големите държави по време на Периода на Воюващите Държави. Монарсите на Чи създават, и щедро спонсорират, Академията ДжиШя, в която били събрани много от най-видните интелектуалци на времето. Един от тях бил и Менций. 

Може да се каже, че мисията на живота на Менций е била да защитава и пропагандира идеите на Конфуций сред управниците и интелектуалците на неговото време. И фокусът на неговите усилия бил насочен най-вече в два главни аспекта: 1. Как да бъдеш добър управник и 2. Как да бъдеш добър човек. Усилията на Менций се базирали на неговото убеждение, че човешката природа/човек подлежи на подобрение/култивация. И защо е възможно подобряването на човешката същност? Защото човешката природа е Добра, отговаря Менций. Тезата за добрината на човешката природа е може би най-известната теза от учението на Менций. Самият Конфуций не се ангажира с ясно становище по въпроса добра или лоша е човешката природа и споменава човешката природа Шънг само веднъж в книгата „Беседи“.Това оставя широко поле за най-различни интерпретаций по въпроса след смъртта на Кофуций. Един от най-изявените конфуцианци по времето на Менций е философ на име ШуънДзъ(отново Дзъ) който смята, че човешката природа е лоша и всичко добро у нас е изкуствено създадено впоследствие. Двубоят между Менций и ШуънДзъ е продължителен и оспорван, но в крайна сметка мнението на Менций се налага и оттогава насам тезата, че човешката природа е добра е основна теза на конфуцианството и нео-конфуцианството. 

Следвайки примера на Конфуций, Менций се опитва да намери начини за постигането на реална морална трансформация и промяна към добро, първо, на отделния индивид, а след това и на обществото като цяло. Както вече споменахме, задачата на Менций била да се опита да убеди управляващите да възприемат конфуцианските методи за хуманно и справедливо управление. В това той постига известен успех, в смисъл че приживе печели уважението и благосклонноста на някои от кралете. В крайна сметка обаче се оказало, че те само на думи приемали неговите идеи, но на практика продължавали да действат в разрез с тях.  Осъзнавайки безпомощността си да приложи на практика своите реформи за справедливо и хуманно управление Менций се оттегля от официалния си пост. В годините до смърта си през 289 г.пр.н.е., той преподава и заедно със своите ученици написват 7-те тома на едноименната книга „Менций“. В нея са записани разговорите на Менций с монарси, феодални господари и с неговите ученици. За разлика от кратките и криптични мисли на Конфуций, записани от неговите ученици в книгата „Беседи“, в „Менций“ откриваме по-дълги диалози в които се излагат сложни аргументи и доводи, нещо което липсва при Конфуций. 

По подобие на Конфуций обаче опитите на Менций да убеди управниците да следват моралните добродетели на конфуцианството се провалят и книгата завършва с много показателен пасаж издаващ разочарованието на Менций от неспособността му да успее да намери достоен монарх, който да разбере и приложи на практика идеите на Конфуций. В глава 7В четем; „ От времето на Конфуций до сега са изминали само 100 години. Това не е дълго време от времето когато е живял мъдреца, а и ние живеем близо до мястото където е била къщата на мъдреца. И въпреки това няма никой който да го разбере;  и няма никой който да го следва“.  Нещата се променят разбира се и по време на дианстията Хан, около времето на Христос, Конфуцинството е прието за официална философия на китайските крале.