ЛаоДзъ е основателя на Даоизма, една от двете основни философски, религиозни и етични системи на Китай (другата, разбира се, е Конфуцианството). В основата на Даоизма е книгата носеща името на ЛаоДзъ, известна също така като „ДаоДъДжинг“.  Животът на историческата личност ЛаоДзъ, както и времето на написването, и авторството на книгата „ДаоДъДжинг“, са обвити в легенди и неясноти. Това което е извън съмнение обаче е, че колкото и спорни да са историческите данни за него, философът ЛаоДзъ е основател на една от най-брилянтните философии в света. 

Първият опит за биография на ЛаоДзъ е на прочутия китайски историограф СъМаЧйен, SiMaQian  司马迁 (145 – 86 пр.н.е.). Според нея ЛаоДзъ е роден в държавата Чу, която се е намирала в южната част на Династията Джоу(в пределите на днешната Хунан провинция). Обикновено се приема, че е живял през 6 век пр.н.е. и е бил по-възрастен от Конфуций. Фамилното му име е Ли 李  , а личното Ар 耳   . Когато навършва пълнолетие получава официалното име ЛиДан李聃 . Името с което е известен днес, ЛаоДзъ, буквално означава Старият Учител. Лао означава „стар“, но в същото време е обръщение за отдаване почитание и изразяване на респект. Според СъМаЧйен, ЛаоДзъ е бил историограф и е отговарял за архивите на династията Джоу. Това му дава достъп до древните китайски класически текстове. Смята се, че бил изключително начетен и познавач в детайли на традициите, обичаите и разнообразните философски течения в древен Китай. 

Легендата разказва, че веднъж Конфуций отишъл да се срещне с ЛаоДзъ. Когато ЛаоДзъ чул, че Конфуций идва да го посети, веднага накарал слугата да измете пътя, а той се качил на файтон и отишъл лично да посрещне госта си извън града. Според някои исторически сведения Конфуций дори участва в погребален ритуал организиран от ЛаоДзъ в памет на виден аристократ. Тези ритуали свързани с отдаване почит на починалите и на предците са заемали изключително важно място в живота на древното китайско общество. Според някои учени основната причина християнството да не успее да се разпространи в Китай е, че християнските мисионери които пристигат в Китай обявяват местните ритуали за отдаване почит на предците за идолопоклоничество, несъвместимо с християнството. И това бил края на християнството в Китай. Почитането на предците е основната религия в Китай и до ден днешен. Много е възможно първите монарси в древен Китай да са получили своята власт именно защото те единствени са имали правото да организират и провеждат ритуалите по отдаване на почит на предците на държавата. Така че, участвайки в подобен траурен ритуал всъщност Конфуций получава практически урок по държавно управление.  На изпроводяк ЛаоДзъ се извинил, че няма скъп подарък за Конфуций и вместо това му дал няколко  съвета. Казал му, че не трябва да бъде догматик, а когато изучава любимите си класически книги да помни, че това са думите на вече мъртвите предци, и тези думи трябва да се тълкуват гъвкаво и съобразно новите обстоятелства. Ако морален човек се случи да живее в добри времена той може да потърси обществена изява и да се наслади на вниманието на хората, ако обаче времената се лоши моралният човек трябва да се оттегли и да живее скромно без да се интересува от обществени постове. Посъветвал го също така да се отърве от гордостта си като му напомнил, че хората с високи морални качества са скромни. Според ЛаоДзъ, арогантността е най-сигурния знак, че човек е достигнал до опасна крайност след която неизбежно ще последва обратна отрицателна реакция. Младият Кофуций приема със смирение и сериозност думите на ЛаоДзъ и по-късно споделя със своите ученици, че дължи своя интелектуален и морален напредък на просвещението което е получил от срещата си с мъдрия старец. Конфуций сравнява ЛаоДзъ с дракона от легендите който никой не би могъл да контролира. "Заради  дълбочината на своите знания ЛаоДзъ е мистериозен като митичния дракон", казва Конфуций. 

По времето на ЛаоДзъ, династията Джоу е в политически и икономически упадък, и обстановката продължава да се влошава. Отвратен от нескончаемите войни, ЛаоДзъ решава да напусне Китай и да отиде да живее на Запад, при „варварите“ (в смисъл НЕ-китайците). Може би се е надявал при варварите да намери наивност, простота и некорумпирани от „цивилизация“ хора. Според легендата напуска Китай яздейки бивол. Това е й начина по който обикновено е изобразен той – яздейки бивол. Когато стига на границата, командирът на гарнизона, Ин Ши, който също е бил доста запознат с философията, го познава и го моли да запише учението си в книга. ЛаоДзъ първоначално отказва, но ИнШи бил непреклонен и заявил, че няма да го пусне да мине ако не остави нещо написано. И така на бял свят се появява „ДаоДъДжинг“. Според една версия на легендата, ИнШи бил толкова впечатлен от книгата, че напуснал поста си и тръгнал с ЛаоДзъ. "ДаоДъДжинг" се състои от само около 5000 йероглифа. Може би като реванш срещу своя изнудвач, и като  предупреждение към всички бъдещи търсачи на категорични истини и ясно формулирано знание, ЛаоДзъ започва книгата със следните 6 йерофлифа: 道可道，非常道  (Дао Къ Дао Фей Чанг Дао) Дао-то което може да бъде обяснено не е истинското Дао. 

 Заради близоста между философията на Дао и Будизма през древността се появяват легенди, че след като  напуска Китай, ЛаоДзъ в крайна сметка се озовава в Индия, където преподава своето Дао. Самият Буда, според тези легенди, всъщност е бил ученик на мъдрия старец от Китай.   Разбира се будистите не остават длъжни и създават своя легенда, според която ЛаоДзъ е бил Бодхисатва изпратен в Китай, за да разпространи Будизма. Доколко тези легенди почиват на реални факти никога няма да узнаем, но е факт, че основна причина за успешното навлизане на будизма в Китай (Будизмът е може би единственото сериозно външно влияние успяло да се установи в древен Китай, с уговорката че претърпява съществени изменения) е именно наличието на даоизма и неговата близост с будизма. Будистите в Китай използват даоистки термини и понятия които са много близки по значение на техните и по този начин много китайци разбират по-добре и в последствие по-лесно възприемат новото „чуждо“ учение.