НАЧАЛОТО

СТОТЕ ШКОЛИ  百家 (БайДжя)

Според китайският философ Чън РонгДжие - „Ако една дума може да определи цялата история на китайската философия, то тя би била думата Хуманизъм, но не хуманизъм който отрича или осмива Висшата сила, а Хуманизъм който обявява единството на Човекa и Небесното.“ Основният приоритет за китайската философия обаче си остава обследването на ежедневните проблеми на човека и обществените порядки, а не спекулации за свръхестественото. В книга 7 на „Беседи“ (книгата с беседи и мисли на Конфуций, написана след смъртта му от негови последователи) се казва; „Учителят преподаваше следните четири неща: Книжовност, Етика, Лоялност и Почтеност“. Пак от там научаваме, че; „ Учителят никога не говореше за Чудадости, Насилие, Безредици и Боговете.“ Дори при Даоистите, за които основна е темата за Небесното Дао, подходът е най-вече негативен – говори се за това какво НЕ Е Дао, вместо да се правят опити за дефиниране на това какво Е Дао. 

Доста интересен факт от историята на световната философия е, че по горе-долу едно и също време, VI и V век пр.н.е., и доколкото ни е известно напълно независимо един от друг, в Персия, Индия, Китай и Гърция се появява плеяда от мислители, основатели на философски и религиозни течения които изиграват определяща роля в последващата интелектуална история на света, включително до наши дни. Буда (550 BC – 450 BC) в Индия; Конфуций (551 BC – 479 BC) и ЛаоДзъ (601 BC – неизвестно) в Китай; Зороастрианизмът възниква в Персия около 5 век пр.н.е., Сократ (470 BC – 399 BC), ученикът му Платон и неговия ученик Аристотел в Гърция. Появявянето на тази група от изключителни умове в различни точки на древния свят по почти едно и също време кара немският философ Карл Ясперс да нарече периода Achsenzeit Аксънцайт от немската дума Achsen - Аксън, която означава шарнир, главина, ос на въртене, централна точка, нещо от което зависи движението на целия механизъм и Zeit – Цайт, епоха. В книгата си „Път към Мъдроста“ Ясперс пише; „духовните основи на човечеството бяха положени едновременно и независимо едни от други в Китай, Индия, Персия, Юдея и Гърция. И върху тези основи човечеството продължава да съществува и до днес“.

В Китай пък изполват името „Стоте Школи“ 百家 БайДжия, за да определят периода от VI до III в.пр.н.е. , който е период на бурно развитие на разнородни интелектуални, етични и философски системи вътре в тяхната страна. Това е период на политически и икономически упадък на Династията Джоу. Джоу династията е най-дълготрайната династия в цялата китайска история, от около 1046 до 256 г.пр.н.е. Реалният политически и военен контрол на краля, върху цялата територия на Китай обаче, свършва около 771 г.пр.н.е. И това е периода на бляскавата Западна Джоу Династия. И именно към традициите и порядките на този успешен период поглежда Конфуций с надеждата да намери решение на проблемите на неговото време. А то е времето на Източната Джоу династия, която последва Западната Джоу. Тогава Китай е раздробен на десетки и десетки държави и държавици, които водят постоянни войни за надмощие. Периодът е известен в Китай като „Период на Воюващите Държави“ и името, само по себе си, е достатъчно красноречиво. Властват опустошение и мизерия. Според легендата, основателят на Даоизма, ЛаоДзъ, бил дотолкова отвратен от нескончаемите войни, че на 70 годишна възраст напуска територията на Китай и заминава на запад, при „варварите“, в смисъл на не-китайци. Тук бих искал да направя интересен, според мен, паралел с историята на философията в древна Гърция. Там също разцвета на философията свързан с имената на Платон, Аристотел и останалите идва не по време на бляскавата и успешна Атинска империя, а след завършилата с трагичен неуспех наказателна експедиция до Сиракуза и последвалото поражението на Атина във войната й със Спарта, и рухването на Атинската империя. 

Може би именно такива трудни и размирни времена са нужни, за да предизвикат великите умове да търсят начини за справяне със ситуацията и намиране на нови, или забравени, пътища за връщане към по-добри и по-спокойни времена. Може би именно такива периоди когато масите, увлечени от своите първични страсти и загърбили обществени норми и морал, разкрият най-тъмната и животинска страна на човешката природа, е  най-благодатното време за великите умове на света да започната своите разсъждения за исконната същност на човешка природа в търсене на начини за култивирането й или поне за нейното обуздаване. В том 1-ви на своята „История на Цивилизацията“  американският философ Уил Дюрант казва: „нациите се раждат и процъфтяват с добродетелите на стоицизма, и загиват от пороците на епикурейството. До люлката им стои Религията, а до гроба им ги придружава Философията“.  

Освен конкретните исторически обстоятелства, друг важен фактор при формиранет на различни типове философия е географията. И тук може да се отбележи разликата между Китай и древна Гърция; Китай е континентална държава, Гърция е морска. В китайският език има два израза, които могат да се преведат като „светът“; едният е 天下(Тйен Шя) „Всичко под Небето“, а другият „Всичко между Четирите Морета“ 四海(СъХай) . За древните китайци тяхната земя е светът и те нямат интерес да проучат какво може да има зад тази морета. В цялата книга „Беседи“, Конфуций споменава морето само веднъж. За морска държава като Гърция,  морето е свързано с потенциал за експедиции, откривателство, отвореност и контакти с нови хора и земи, възможности за търговия и обмяна на стоки и идеи. Континенталната държава от друга страна е недоверчива към нови контакти и влияния, почита и предпочита установените вече норми и традиции пред неизвестноста на новото. В Китай на почетно място е фермерът, който произвежда реалните блага. На търговията, която просто се занимава с размяна, се гледа с недоверие и пренебрежение, граничещо с презрение. Освен това във фермерското общество основната градивна част е семейството. Ако в Гърция имаме градове-държави, общност на индивидуални, равнопоставени граждани, то в Китай по-скоро можем да говорим за Семейство-Държава. На китайски Държава е 国家 Гуо Джя; 国 Гуо - частта в средата на йероглифа означава Крал и той е ограден от четирите страни с граници, и така се получава значението -  държава, нация, а 家Джя е йероглифът който означава Дом, Семейство, Род. И буквалния превод би бил именно Държава Семейство. В такъв тип държава естествените неравноправия съществуващи в семейството; баща – деца, стари – млади, съпруг – съпруга се пренася и в държавната структура.   На запад ние може би се виждаме като индивиди крачейки по света със своята индивидуалност, но за Конфуций, семейството и общността са това което ни прави Личност. Кои сме ние е резултат от нашата роля в обществото. Видяна по този начин „Семейството – Държава“ е социална организация изградена по модела на естествено неравноправните отношения на семейството.  

Както е добре известно Конфуций е консерватор. За да намери решение на тежките политически и социални проблеми, за които споменахме по-рано, той се  обръща назад към блясъка и успехите на ранния период на династията Джоу(това е най-дългата династия на Китай от 1046 ВС до 256 ВС). Тогава Китай се е управлявал от царе-мъдреци. Конфуций вярва в силата на личния пример на един добродетелен монарх. Ако той успее да култивира у себе си високи морални качества и също така да изгради и поддържа отношенията в собственото си семейство на базата на здрави етични и нравствени норми, тогава, такъв един монарх, смята  Конфуций, ще може да трансформира всички поданици и така ще успее да установи трайно хармонично общество.   

За тези си опити да реформира обществото, Конфций е постоянно подиграван от даоистите – другата основна философска система на Китай. Даоистите са, в болшинството си, отшелници, които са силно скептични по отношение възможността, чрез конфуциански норми и правила, да се изгради справедливо общество. Те виждат култивирането и цивилизоването на хората не като средство за решаване на проблема, а напротив, като част от самия проблем. Те вярват, че хората трябва да бъдат оставени да следват естествения ход на живота и колкото по-малко се намесват управляващите, толкова по-добре В глава 17 на „ДаоДъДжинг“, ЛаоДзъ, основателят ня Даоизма, казва 太上不知有之 „Най-добрите управници са тези, за които хората не знаят, че са управниците“. Според Даоистите т.нар. Добродетели които проповядва Конфуцианството са нищо повече от човешки конвенции създадени от силните на деня за защита на собствените им интереси. Пак ЛаоДзъ ни казва; 大道废有仁义 „Когато Дао е забравен идват Човеколюбие и Справедливост“. Даоистите вярват в първичната простота, наивна чистота и некорумпираност на хората. Според тях обществото вече е непоправимо корумпирано и това което отделният човек може да направи е да откаже обществените почести, да се усамоти и да работи върху личното си култивиране в търсене на Небесното Дао.

Друг важен проект в развитието на Китайската философия е Легизма 法家 ФаДжя – Школата на Закона. Йероглифът 法 Фа означава "закон", 家 Джя означава "дом, семейство, род", но също така се използва за обозначаване на различните древни философски школи на Китай. Легистите отхвърлят Даоистката идея за отшелничество и обществена пасивност, и вместо това проповядват активност в политическите дела. За разлика от Конфуций обаче, те не вярват, че хората са по природа добри и биха последвали примера на морален и добродетелен монарх, а открито заявяват, че човешката природа е лоша и единствения начин за противодействие са силни закони, които подобаващо да поощряват добрите дела и безкомпромисно да наказват лошите постъпки. Много важен момент за тях е, абсолютното изискване тези закони да се прилагат честно и безкомпромисно. Всеки заслужил поощрение или наказание трябва да го получи в пълния му размер, независимо от общественото си положение. Легизма бил  възприет от монарха на държавата Чин. Първоначалните резултати са впечатляващи; Чин става все по-силна и по-силна и след като успява да победи всичките си съперници в 221 г.пр.н.е. обединява Китай, полагайки началото на дианстията Чин. Английскто име на Китай, Чайна, идва именно от Чин. На китайски името на страната е 中国 ДжонгГуо, Централната Държава. Монархът на Чин е обявен за първия император на обединен Китай  - Чин ШъХуанг, и нещата изглеждат чудесно. Налаганите безкомпромисно строги закони обаче, както и строителството на два изключително амбициозни и скъпоструващи (като финанси и човешки ресурси) проекта – Великата Китайска Стена и Гробницата на първия император на Чин, пренатягат обстановката и Династията Чин, която започва толкова обещаващо просъществува само 15 години, което я прави най-кратката династия в китайската история. Китайската стена не е еднократене проект. Части от нея са били започнати много преди Чин династията. Това което обаче императорът на Чин прави е да обедини съществуващите сектори и построявайки нови да ги обедини в нещо което китайцита наричат „ Стената дълга 10 000 Ли“. Един Ли е равен на около половин километър, така от името се предполага, че е била около 5 000 км. Грандиозният проект отнел 10 години и в него били ангажирани стотици хиляди работници от три основни групи: войници, затворници и селяни, които често били пращани там против волята им. Много от тях загинали при злополуки или от непосилно тежката работа и мизерни условия на живот. Селата останали без мъже и полята запустели, хората недоволствали и започнали да избухват бунтове. Огромната финансова и човешка цена на грандиозния проект, и свързаните с него народно недоволство и бунтове се посочват като една от причините довели до бързия упадък и в крайна сметка гибелта на дианстията Чин. Дори генералът който ръководел изграждането на стената, МънгТйен, който заради дворцови интриги бил накаран да се самоубие, преди да изпие отровата изразил съжаление за реализацията на проетка: „ Започвайки от ЛинТао и стигайки до ЛиаоДонг, аз построих стени и ровове дълги повече от десет хиляди Ли; не беше ли очевидно, че по този начин аз прекъснах вените на земята? Това всъщност е моето престпление“.

Ако сега отидете в град Шиан, древната столица на Чин, ще можете да видите другия грандиозен проект на първия император на обединен Китай, а именно прословутата гробница с теракотената армия. Гробницата, която се състои от 4 подземни зали и зъдържа общо около 10 000 теракотени войници е призната от Гинес за „най-голямата гробница в света“. Предполага се, че в строежа, продължил 37 години, са участвали около 700 000 работници. Засега е „отворена‘ само около 1/3 (около 14 декара) от зала 1. Цялата гробница е на площ от около 55 кв.км. 

С тази династия, и Легизма, е свързан и един от най-мрачните епизоди в историята на Китай – "Горенето на книги". Става въпрос за акция при която са били изгаряни всички книги които не са били в съгласие с Школата на Закона, която е официалната философия на Чин, както и всички които не се отнасят до практични дейности. Изгорени са стотици конфуциански, даоистки и други текстове, а хора които били заловени, че се опитват да укрият книги били избивани. За щастие, заради краткотрайноста на Чин, щетите не са фатални и скоро след краха на династията повечето текстове са възстановени благодарение на хора които са ги знаели наизуст.  

След Чин идва следващата династия – Хан 206 ВС – 220 АD, която е една от най-успешните династии в цялата китайска история. И именно по времето на Хан, някъде около времето на Христос, Конфуцианството става официална философия на Китай. Закъсняло с повече от 400 години възмездие за Конфуций, който прекарва 12 години от живота си обикаляйки с група последователи различни държави из Китай в търсене на монарх който да го назначи за съветник, за да може приложи на практика своите идеи. Пътуването е пълен провал и на няколко пъти едва избягват смъртта след като попадат на засади от враждебни воиници. Въпреки личния му провал, идеите на Конфуций постепенно се разпространяват и може да се каже, без преувеличение, че оттогава насам оказват влияние в ежедневния живот на всички китайци.  Сигурен съм, че американският философ Уйл Дюрант е имал много сериозни основания да постави Конфуций на първо място в неговия престижен списък на Десетте най-велики мислители на всички времена. Номер едно е за мъдреца от древен Китай.

Днес ние говорим за Конфуцианството и Даоизма, като за двете основни философски школи на Китай, но това е следствие на дълъг процес на възникване, еволюция и борба с многобройни други философски течения. В периода 6 – 3 век пр.н.е. те са били просто две от многото други школи. А както вече споменах, конкурентите на Конфуцианството и Даоизма са били толкова многобройни, че периода получава името „Стоте Школи“. Първия опит за класифициране на тези многообразни философски течения предприема видният китайски историограф СъМаТан, който живее през 2-ри век пр.н.е. В своя монументален труд „Записки на Историка“, който е довършен от неговия син, още по прочутия СъМаЧйен, бащата подрежда философските школи от предните няколко века в 6 основни категории;

1. Школата Ин-Янг – школата се опитва да обясни вселената и случващото се в нея с нескончаемото противодействие и взаимодействието на природните елементи. Ин е черния символ на мрака, студеното, женското, негативното, а Янг е белия символ на светлина, топлина, мъжко, позитивно. И тези две начала са в състояние на вечно взаимопротивопоставяне пораждащо  взаимозависимост и взаимоотричане пораждащо взаимонужда. В смисъл, че двете са неразделима част от едно цяло – вселената. И както добре се вижда на символа – от момента когато бялото, Янг, достигне точката на най-голямото си развитие,  именно тогава започва да се заражда черното, Инг. В момента когато нещо достигне своя апогей на развитие то в недрата му започва да покълва зрънцето на неговото отрицание. Това постоянно преминаване от бяло в черно, добро – лошо, щастие – нещастие е отлично демонстрирано в много популярната древна китайска история за избягалия кон. Живял нявга, близо до северната граница а Китай възрастен човек, който имал кон. Един ден конят му се отвързал и избягал от другата страна на границата. Съселяните успокоявали човека за неговата загуба, а той им отвърнал „може пък и да е за добро“. След няколко месеца конят му се върнал придружен от кобила. Всички го поздравявали за големия късмет, а той отново отвърнал: „ дали пък няма да е за лошо“. Конят и кобилата имали много кончета и за момент човек се замогнал. Един ден обаче, докато яздил, синът му паднал много лошо и си счупил крака. Съселяните отново започнали да оплакват лошия късмет, а човекът отговорил:“ може пък и да е за добро“. Скоро след това избухнала война със съседната държава и всички млади мъже били мобилизирани. Синът на стареца обаче, тъй-като бил инвалид със счупен крак, бил освободен от военна служба и останал в селото, а много от мъжете загинали във войната. Според стара арабска поговорка, могъщ персийски крал накарал своите придворни мъдреци да направят нещо, което да го развеселява винаги когато е тъжен. След обмисляне те му дали пръстен с надпис на него  „ И това ще свърши“. Пръстенът се оказал истинска благословия и винаги когато краля бил тъжен успявал да го разсее и развесели. Скоро обаче се оказало че благословията е в същото време и проклятие, защото всеки път когато кралят бил щастлив и доволен пръстенът му напомнял: „ И това ще свърши“.

От школата Ин-Янг води началото си и друга много популярна днес на запад концепция, а именно 风水 Фънг-Шуей, което буквално означава Вятър风 и Вода 水. Базирана е на идеята, че човек е продукт на вселената и неговия дом, и гроба му, трябва да бъдат аранжирани в хармония с естествените сили и елементи, а именно Вятъра и Водата.

2. Ру Джя 儒家 – това е оригиналното име на Конфуцианството, 儒 Ру – означава учен човек, познавач на класическите текстове и специалист по ритуалите. РуДжя е името което се използва и до днес в Китай. Повече подробности за Конфуцианството може да прочетете тук

3. Моисти 墨家 МоДжя – последователи на философа МоДзъ 墨子. Най-известни са с доктрината си за兼愛 ДжиенАй, което обикновено се превежда като „Универсална Любов“.  Те са яростни критици на Конфуций заради неговото наблягане на любовта и уважението вътре в семейството. Моистите настояват, че човек трябва да обича и уважава всички останали хора по същия начин по който обича своите родители и деца. Конфуцианството разбира се не може да приеме една таква любов без разграничение и Менций остро атакува Моистите, защитавайки специалното място на семейството и семейните отношения в китайското общество.

4. Школа на Имената名家 МингДжя – това е била група философи занимаващи се най-вече с тънкостите в употребата на думите и техните значения. Били майстори на спора и често използвали парадокси и противоречия. Може би най-известния парадокс от тази школа е 白马非马báimǎ fēi mǎ БайМа ФейМа, Бял кон не е кон. Аргументите им много приличат на лингвистичните упражнения на софистите в древна Гърция. Например китайският парадокс „Ако вземете 30 сантиметрова пръчка и всеки ден я чупите наполовина и след хиляди години пръчката няма да свърши“ поразително прилича на парадокса за бегача и костенурката на гръка Зенон Елейски. 

5. Легизъм 法家 ФаДжя– управление според буквата на закона, пренебрегване на моралния елемент в общественото управление. За тази школа стана въпрос по-горе.

6. Даоизъм 道家 ДаоДжя – осмива добродетелите на конфуцианството като ги обявява за  обществени конвенции, служещи на силните на деня. Проповядват връщане към природата и търсене на небесното Дао. Повече подробности за Даоизма може да прочетете тук

По-късно друг китайски историк, Лию Шин (46 пр.н.е – 23 н.е.) се опитва да проследи историческото възникване на въпросните школи. В началния период на династията Джоу, когато централната власт е силна, образованието е достъпно единствено за висшата класа, феодали и техните министри. След упадъка на централната власт и раздробяването на Китай на десетки и десетки малки държавици много от тези министри и феодали загубват, в резултат на неспирните войни, своите постове, влияние и богатство. Те се разпръскват сред обикновените хора и започват там да преподават своите знания на всеки които има желание и възможност да си го позволи. Така се появяват първите частни учители в Китай. И тези специалистите в различни области станали основоположниците на различните философски школи. Според китайския философ Фънг Ю Лан отшелниците са дали началото на Даоизма; класата на войните и техните наследници създават – Легизма; Моистите са били създадени от бивши министри в министерствата на Правосъдието; а Конфуцианството(РуДжя) тръгва от книжовници и учени хора, познаващи класическите книги и специалисти по официалните церемонии. Ру на китайски означава книжовник, образован човек, учен.