Китайската Нова Година е най-големият и най-популярен китайски празник. Всъщност китайското му име е 春节 (ЧуънДжйе). 春 Чуън означава пролет, а 节 Джйе е Празник, Фестивал, така че името春节 (ЧуънДжйе). може да се преведе на български като Пролетен Фестивал/празник. Интересните неща с този празник започват още с отговора на въпроса - Кога е Китайската Нова Година? Ами, понякога(по-рядко) е в края на Януари, понякога през Февруари. И причината да не мога да ви дам точен отговор на този елементарен въпрос е фактът, че, за разлика от нас, този древен китайски празник следва Лунния календар, а не слънчевия. За да стане историята още по-оплетена, се оказва, че Лунният календар е всъщност Лунно-слънчев, защото са използвали слънчевия цикъл, за да изравнят разминаванията получени при чисто Лунните календари. В Китай този традиционен календар се нарича  农历 НонгЛи, което означава Аграрен/Фермерски Календар и въпреки, че в съвременен Китай официален е Грегорианския каледар все още немалко хора, особено по-възрастните се придържат към НонгЛи. На смарт-телефоните им например имат и двата календара. И Китайската Нова Година е на първия ден на първия месец на НонгЛи, което по нашенски се пада между 21 Януари и 20 Февруари. На 2 Януари 1912 година първият президент на републикански Китай(след края на монархията) СънЯтСен обявява официално смяната на новата ера и приемането на новия, Грегориански календар. Дотогава всеки нов император е давал името на съответната ера и годините са били смятани от този момент. 1 Януари 1912 година е бил 4609 година, ако за начало и година 1-ва се брои 2698 г.пр.н.е. когато според китайската историческа традиция е започнало управлението на легендарният Жълт император 黄帝 ХуангДи. И ако приемем това номериране, сега сме  4719  година по традиционния китайски лунно/слънчев календар. Но разбира се това е само забавна игра на пресмятане и никой дори в Китай не знае коя е годината по този метод. 

За да е по-забавно обаче (живот без забавления не си струва да се живее),  китайците заменили скучните технически имена на 12-те периода с животни, чийто навици и поведение съответствало на даден двучасов период (това правело по-лесно запаметяването им).

Първият отрязък, времето от полунощ то 2 часа било наречено на плъха, защото тогава плъховете са най-активни в търсене на храна, а освен това те имат различен брой пръсти на предните и задните крака, което  ги прави символ на промяна, ново начало.

Следва Биволът който в периода 02 – 04 часа започва да преживят повторно недосдъвканата храна.

Часът на тигъра е 04 – 06 – времето когато този хищник дебне плячката си

06 – 08 е времето когато заекът от стара китайска легенда счуква традиционна лековита отвара в хаванчето си на .... луната (както казах става въпрос за легенда).

Следват двата часа на Дракона. Той е единственото митично животно и според преданията това е времето когато се рее в небето, за да прави дъжд.

Между 10 и 12 часа змиите изпълзяват от своите дупки и затова периода получава тяхното име.

Конят получава времето между 12 и 14 часа. Тогава слънцето е високо в небето, но въпреки че останалите животни лежат и почиват конят стои прав.

След Коня е времето на Козата, 14 – 16, защото тогава те пасат и уринират усилено

16 – 18 часа е вреето когато Маймуните са най-активи и затова времето е кръстено на тях.

Следва Петелът който между 18 и 20 часа се прибира в кокошарника

В 20 часа Кучето започва да изпълнява задължението си да охранява,

А последните два часа 22 – 24 са за Прасето което именно тогава спи най-сладко

Впоследствие имената на животните били дадени и на всяка от годините в 12-годишния цикъл за орбитата на Юпитер, за която споменахме преди малко.

И всички са наречени на реални животни (единственото изключение е годината на Дракона).

Ако всичкото това изброяване на часови пояси ви се е сторило малко досадно не се плашете, китайците имат и по-интересна история за именуването на зодиите.

Според древна легенда наречена „Голямото надбягване“, Нефритеният Император, митологична фигура представляваща едно от превъплъщенията на Висшия Бог, организирал състезание по надбягване и наредил годините в календара да бъдат наречени на името на животните по реда по които те достигнели до него.

За да стигнат до там, животните трябвало да прекосят една река. Котката и Плъхът не били добри в плуването, но и двамата били доста интелигентни. Те решили, че най-добрият и бърз начин да прекосят реката е да се скочат на гърба на Бивола(йероглифите с които се обозначават животните са генерични(общи) понятия и не правят разлика между Бивол/Крава; Петел/Пиле; Коза/Овца; Мишка/Плъх. Така че и двете имена за наричане на съответната година не са грешни). Биволът, понеже е добросърдечен и наивен, се съгласил да ги пренесе и двамата. Малко преди да стигнат отсрещния бряг на реката, Плъхът бутнал котката във водата, и после скочил от Вола и се втурнал към Нефритения Император. Така Плъхът е обявен за първото животно от зодиака. Биволът трябвало да се примири с второ място. Третият, който пристигнал, бил Тигърът. Въпреки че е силен, той обяснил на Нефритения император, че течението го е изтласкало надолу по течението. Изведнъж, от разстояние се дочуло топуркане и пристигнал Заекът, който казал, че докато скачал от камък на камък през реката се подхлъзнал и замалко да се удави, но успял да се хване за плаващ дънер и с него да стигне до брега. Пети бил Драконът, който въпреки, че можел да лети обяснил, че се наложило да спре при едно село, за да „донесе“ дъжд и това го забавило. Още повече се забавил като видял давещият се в реката заек на когото се притекъл на помощ издухвайки дънера до брега. Скоро в галоп пристигнал Конят, но не знаел, че омотана около копитото му е Змията, която в последния момент изскочила и стъписаният Кон отстъпил. Така Змията взела 6-тата, а за Конят останала 7-мата година. Не след дълго пристигнали Козата, Маймуната и Петела. 11-тото животно било Кучето. Въпреки, че било отличен бегач и добър плувец, то се забавило, за да си играе в реката. И когато императоръ се готвел да обяви край на състезанието се чуло едно „грух“, било Прасето. По време на състезанието огладняло и спряло да хапне, а после поспало и затова пристигнало последно.

Котката, която както помните заедно с Плъха преплува реката на гърба на Бивола, но беше бутната от него във водата, в крайна сметка се удавила и затова не е в зодиака. И това е причината заради която, според китайците, котките постоянно преследват плъхове и мразят водата.

Така, митове и забавни истории настрана, Китайската Нова Година е безспорно най-важният и най-голям празник в календара на китайците. Като повечето неща в Китай и този празник е с много древни традиции. Първото честване на китайската нова година може да бъде проследено назад във времето чак до Периода на Враждуващите Държави (475 пр.н.е. – 221 н.е.). В класически текст от този период се описва пречистващ ритуал наречен  ДаНуо大傩. Да означава Голям, Нуо – изгонване на духове, екзорсизъм. Този ритуал бил провеждан в последния ден на годината. По-късно, след обединението на Китай от Чин през 221 г.пр.н.е. ритуалът се разпространил и постепенно се превърнал в практика за пълно и много старателно почистване на къщите в дните преди новата година. Първото писмено сведение за празнуване в началото на новата година е от книга писана през Източната Хан Династия (25 - 220г.н.е.) в която авторът пише: „Първият ден от новата година се нарича ДжънгРъ. И аз водя жена си и децата, за да се поклоним на предците и да почетем моя баща. ... Децата, жената, внуците и правнуците поднасят вино на своите родители и им пожелават добро здраве. Вълнуваща гледка е.“ И тази традиция продължава и до ден днешен.

Днес Китайската Нова Година е повод целият род да се събере и с обилна трапеза да отбележат настъпването на новата година и да се помолят за успех, щастие и здраве. В това отношение Китайската Нова Година напомня на нашите Бъдни Вечер и Коледа. Вечерта преди новата година на китайски се нарича 除夕ЧуШи. Чу означава – елиминирам, премахвам; а Ши означава – вечер, нощ. И както споменахме преди малко в Китай има традиция за изгонване на злите духове в навечерието на новата година, която може да бъде открита още през IV в.пр.н.е. Всъщност самото име  除夕 също идва от текст от онова време. И по подобие на нашата Бъдни вечер цялото семейство и родата се събират за богато угощение. С това семейно събиране е свързан още един китайски феномен, а именно прибирането на работниците-мигранти от големите индустриални центрове – Гуанджоу, ШънДжън, Пекин, Шанхай и др. към вътрешността на страната. Това ежегодно придвижване е най-голямата масова миграция на хора в света. Според данни  от Китайският Статистически Институт  около 10 процента от населението на Китай са сезонни работници-мигранти. Това прави над 130 милиона, но като се има предвид че много от тези имигранти не са документирани аз не бих се учудил ако реалната цифра е доста по-голяма. През цялата година всички тези милиони хора работят в богатите градове за които споменахме преди малко (основно по крайбрежието). И за празника огромна част от тях се прибират у дома. Тогава се случва това страхотно придвижване на хора което  е най-масовото в света. За това движение има три причини – първата и основна е прибирането за празника на мигрантите работници. Друга причина са многото студенти които не учат в родния си град, а третата и все по-важна причина са забогателите китайци и тяхната страст към пътуване. По време на Китайската Нова Година всички в Китай имат официална 10-дневна ваканция и много от тях, променяйки вековните традиции за прибиране у дома, тръгват да пътуват из Китай и по света. За мен лично обаче това масово пътуване винаги ще бъде свързано с нещо което се случи още на втората ни година от пристигането в Гуанджоу (2008). Както обикновено преди празниците мигрантите работници изпълваха улиците и магазините на града. През годината те са обикновено незабележими, работещи и живеещи в бараки на своите строителни обекти или фабрики, под земята копаещи поредната нова линия на метрото или в стаичка над автомивката или ресторанта където мият коли и посуда. Наближи ли обаче време за прибиране те се появяват по улиците – пременени с нови и лъскави дрехи и, което за мен лично беше най-комичното, с невероятно пищни и по мое мнение, ужасни прически(за самият обаче съм плешив, така че е възможно мнението ми да е повлияно от немалка доза ревност). Мариана ги наричаше Близалки, в смисъл, че те бяха основно млади момчета, много слаби тела, но с големи глави натруфени с високите и разноцветни прически. Като оставим настрана личните си модни забележки (кои сме ние да кажем кое е хубаво и кое не, важното е да е модерно) друго което правеше впечатление бяха засмените им лица и приповдигнатото им настроение.

Но не това е случката която исках да ви разкажа. Значи в тази година, като всяка друга, тези мигранти работници напускат своята работа(където са прекарали годината) взимат си заплатите и се отправят към гарата, за да се приберат у дома. Повечето от тях през годината живеят на работните си места и затова след като напуснат чакат на гарата да им дойде време за влака. Това е времето от годината в което не само не искаш да пътуваш с влак(ти няма и да можеш, понеже билетите се изкупуват за минути и трябва да се редиш на опашка с дни), но не искаш дори да минеш наблизо до гарата. Там е море от хора. Във въпросната година обаче зимата се случи необичайно сурова и това спря движението на влаковете в по-северните райони. Властите бяха принудени да стопират стотици влакове, което блокира хората на гарата. И така за ден-два ситуацията на ценралната гара в Гуанджоу стана критична. Доколкото си спомям от информации в техните медии, в един момент се бяха събрали над 200 000 човека, чакащи да се качат на влакове, които обаче не можеха да тръгнат тъй-като по на север снегът и студът бях сковали всичко. По принцип в Гуанджоу зимата не е студена – температурите никога не падат под нулата, но все пак и на 5-6 градуса ако си принуден да стоиш отвън на открито с дни положението няма да е никак приятно. 

А те, като както вече споменах, са напуснали работата си, която им осигурява жилищата(бараки). Стана доста напечено и помня, че тогавашният им министър-председател дойде лично на гарата в Гуанджоу да се опита да успокои хората и да помогне с организацията за помощ за блокираните. Самото пътуване също е изпитание за духа и тялото. В едно от училищата където работех имах асистентка, която трябваше да пътува далече на север и ми разказа страшни истории за хора стоящи прави с часове и дни(тя самата си носела мъничко трикрако столче на което седяла. Пътуването е 4-5 дни, а тоалетните излизали от строя след ден-два). Но явно всички тези неволи си струват, за да могат китайските семейства да се съберат всички заедно и да отпразнуват най-големия си празник. Тази година, както и миналата, допълнителен проблем е Ковид пандемията. Уплашени, че пътуването из страната на такива огромни маси хора ще доведе до разпространение на вируса властите търсят начини да накарат мигрантите работници да не пътуват. Някои фирми предлагат допълнителни бонуси от 200 до 1000 юана(50 – 250лева)на тези които решат да прекарат празника далече от семействата си. За повечето от хората обаче това не е достатъчна примамка и много от тях дори са тръгнали за дома по-рано от обикновено уплашени, че правителството може да наложи ограничения за пътуване. Тези които все пак решават да останат са основно работници които вече са изтеглили цялото си семейство в големия град.

И след като вече са заедно празникът протича както предполагам протичат празниците на повечето места по света – има много и разнообразна храна, разговори и веселие. За забавлението се грижи специално подготвена гала-програма по основния им телевизионен канал, CCTV, в която по традиция участват най-известните им звезди и певци. На трапезта задължително присъства риба - на китайски „има риба“ 有鱼 Йоу Ю звучи по същия начин като „има изобилие“, само йероглифите са различни有余. Много популярни са и китайските кнедли 饺子 ДжяоДзъ. Обикновено ги завиват във формата на древните сребърни кюлчета и се смята, че колкото повече кнедли изядеш на нова година толкова повече пари ще имаш през годината. Сладките оризови топки ТангЮен 汤圆 пък са предпочитани защото името им на китайски произнесено по същия начин ТангЮен, но изписано с други йероглифи 团圆означава (родова) среща. Както знаете в Китай освен ориза, много популярни са и китайски спагетите (те не са баш спагети, а нудълси, но не знам дали това е точната българска дума). На Нова Година най-предпочитани са长寿面 ЧангШоуМйен. И като ви кажа какво означават тези три йероглифа сами ще се сетите защо – ЧангШоу е Дълголетие, а Мйен означава – китайски спагети. Има разбира се и късметлийски плодове – това са най-вече портокали, мандарини и помело(това е вид грейпфрут – най-големия и мисля тук се ползва английското му име - Помело). Идеята е, че и трите са кръгли и „златни“(жълти). Така те са символ на пълнота, завършеност и материално благополучие. Разбира се имената им също имат щастливо значение. Портокал на китайски е  橙 Чънг, което изписано с друг йероглиф означава Успех 成 и се произнася по същия начин. В йероглифа за мандарина пък -桔 Джу, се съдържа йероглифът吉 Джи, който означава Щастие. Яденето на помело се смята, че носи продължаващо благоденствие. Колкото повече помело ядеш, толкова повече богатство ще те споходи. Причината за това вярване, както вече сигурен съм сами сте се досетили е двоякото звучене на йероглифа за помело. На китайски помело е柚子Йоу Дзъ.(успях да запомня китайското име ЙоуДзъ, благодарение на приликата му с името на героя в разказа „Дядо Йоцо гледа“). И това柚 Йоу има не още едно, а дори две значения. Означава още有 – Имам и 又 – Отново. И се получава „имам отново и отново“. В Гуанджоу на Китайската нова година всички си купуват малки и по-големи мандаринови дръвчета, който украсяват с червени пликчета. За тях те са като за нас Коледните дръвчета. Всяка година слагаха по едно такова мандариново дърво във фоайето на блока в който живеехме в Гуанджоу. Освен това почти на всяка врата има по един голям йероглиф 福Фу, който означава Благоденствие, Щастие, Късмет. Интересното е, че почти винаги йероглифът бива поставян наобратно, с главата надолу. Отне ми доста време докато разбера каква е причината, но в крайна сметка, както предполагам сами се досещате, се оказа, че е свързано с двузначното значение на йероглифите. На китайски „Обърнато Фу“ се казва Дао Фу 倒福. Когато кажете обаче – ДаоФу това означава също така - „Идва Щастие“ (но изписано с друг йероглиф 到福)

Драконовия танц, поредица артисти с помоща на специални маски и костюми имитират формата и движенията на дракон и под звучите на традиционна музика играят своите танци. Драконът разбира се е символ на Китай и китайците вярват, че той носи късмет и е предвестник на успех. Затова колкото е по-дълъг драконът от танца, толкова повече късмет ще има съответната общност през цялата година. Счита се че драконът притежава много положителни качества като например – огромна сила, достойнство, плодородие и мъдрост. Доста подобен, но все пак и различен е Танца на лъва舞獅 (У Шъ) Танцуващ Лъв. За разлика от многото хора участващи в драконовия танц (нали помните, колкото по-дълъг е дракона, толкова повече щастие), тук имаме само двама танцьори – единият е главата, а другия задницата.  Двамата имитират движенията на лъва и отново целта е - късмет и изобилие. Този танц често се изпълнява и при откриване на нов офис, магазин или други важни начинания. Но разбира се най-често може да го наблюдавате около Китайската нова година, която със своята важност и символика се счита са идеално време за започване на нов бизнес или за гарантиране успеха през новата година на съществуващ вече такъв. Всъщност преди да го видите най-вероятно ще го чуете. Около Нова Година Гуанджоу редовно бе огласяван от ритмичните и непрестанни удари на барабани придружени с доста изнервящо дрънчене на чинели, които неизменно съпровождат Танца на лъва. Нерядко танцът включва два лъва и сложна хореография. Изисква се доста физическа енергия(особено за задния актьор, който често трябва да вдига партньора си високо във въздуха) и затова се налага две или повече двойки да се сменят по време на представлението. Много често закачаха някакъв зеленчук(връзка маруля или нещо подобно) над вратата на новия магазин или офис. „Лъвът“(лъвовете) танцуваше пред магазина и в един момент задният повдига „главата“ на лъва, който отваря уста и поглъща зеленчука. При успех зяпачите неизменно избухват във възторжени аплодисменти и така късметът и успехът на новото начинание са гарантирани. Обикновено всичко завършва с многобройни и още по-шумни фойерверки и конфети(неслучайно китайците са  ги измислили, след като първо изобретили барута). 

Именно тези фойерверки и една друга традиция са причината Китайската нова година да е любим празник на децата. Става въпрос за т.нар. на китайски 红包 Хонг Бао или Червен Плик. Това е именно един червен плик в който възрастните слагат пари които дават на децата. Другото име на тези пари е Lucky Money (Пари за късмет). Колкото са по-малки малчуганите толкова повече пари получават (някои от моите ученици са ми споменавали за суми от порядъка на над 2 000лв.) но тези пари всъщност автоматически заминават в банката и се спестяват за нужди от бъдещето – образование, апартамент(особено ако е момче) и пр. И така, във весели разговори на богата трапеза, шумни фойерверки, гледане на забавни ТВ шоута, много смях и надежди за нови успехи китайците изпращат старата и посрещат новата година. С надежди за здраве, успехи, щастие и благоденствие. Да ни е честита новата 2024-ра Година на Дракона.