Не знам как е за вас, но моята първа представа за йероглифите като писмена система би могла да се охарактеризира с две думи: първобитни и грозни. И може би това започна още от училище когато всеки коментар на учителката за поредното ми контролно или класно по литература бе предшестван с неизменното: „Иво, какви са тези йероглифи дето си навъртял“. Така още от ранна възраст за мен думата „йероглиф“ бе синоним за писменост която е грозна за гледане и изключително трудна, дори невъзможна за разчитане. Бързо превъртаме 40 години напред: днес за мен йероглифите са нещо първобитно, единствено и само в прекия смисъл на думата „първобитно“, а именно: нещо което се отнася към най-старата епоха от развитието на човечеството, а не в преносния смисъл: некултурен, нецивилизован, див, прост. А що се отнася до грозотата: ами готов съм да споря с всеки, че това всъщност е най-красивия начин за писане, и може би единствената писменост превърната в изкуство – калиграфията.
Йероглифите са изключително важни за китайците още от самото начало. Писменноста им е това което ги разграничава от останалите племена и е основен момент от тяхното самоопределение като китайци т.е. НЕ варвари. Йероглифите са главното което те виждали като отделящо ги от "варварите" и правещи ги цивилизован народ. Китайската писменост възниква и се развива много бързо. Нямаме данни за междинни етапи в развитието й. В момента в който има китайска писменост то тя е почти напълно развита такава. Така че ние не знаем много за нейните ранни етапи на развитие, но в един момент преди около 3 500 години тя се появява. Това е периода от който можем да видим китайците като самоопределена общност. И тяхната способност да записват своята история и своите действия е основен елемент от процеса им на самоопределяне.
СЪЗДАВАНЕТО НА ЙЕРОГЛИФИТЕ
Китайските йероглифите са сред най-старите писмени системи в света и са най-старата писменост която продължава да се използва без прекъсвания от създаването си досега. Историята на възникаване на йероглифите е обвита в легенди и неясноти, като историите за произхода на всички наистина древни неща. Преданието твърди, че китайските йероглифи са били създадени от ЦангДжйе仓颉, който живял около 2650 г.пр.н.е. Той е бил официален историк в двора на легендарния император ХуангДи黄帝(което в превод означава - Жълтият Император) и е имал четири очи.
Според най-разпространената версия на легендата, императорът бил недоволен от използваният по онова време начин за записване на информация, а именно чрез връв с възли и наредил на ЦангДжйе да изобрети знаци за писане. ЦангДжие се усамотил на брега на една река и се заел с поставената му задача. Въпреки че прекарал много време и вложил всичките си умения и воля така и не успял да измисли дори един знак. Един ден докато продължавал да си блъска главата ЦангДжйе видял птица феникс (не забравяйте че говорм за митолигия) да лети в небето над него държейки нещо в чофката си. Птицата изпуснала нещото и то паднало току пред ЦангДжйе. Той видял, че е отпечатък от лапа на животно, но тъй-като не успял да отгатне от какво точно животно ЦангДжйе помолил за помощ минаващ наблизо ловец. Ловецът му казал, че това безспорно е отпечатък от копитото на ПиШю貔貅 (също митологично животно с глава на дракон и тяло на лъв, често изобразено с копита и опашка), тъй като отпечатъкът от копито на ПиШю е уникален и различен от всички останали следи от копита. Разговорът с ловеца вдъхновил ЦангДжйе и му подсказал идеята, че ако успее да улови в рисунка специалните характеристики които разграничават нещата в света, то тези изрисувани знаци биха били един перфектен начин за писане. Тогава ЦангДжйе започнал да отделя специално внимание и да наблюдава в детайли характерните особености на всички неща, включително слънцето, луната, звездите, облаци, езера, също така зверове и птици. На базата на тези свои наблюдения започнал да създава йероглифи отразчващи характеристиките на отделните неща. Не изминало много време и ЦангДжйе вече имал дълъг списък с йероглифи. Скоро той представил на императора пълен комплект йероглифи. Императорът останал много доволен и извикал губернаторите на 9-те провинций, за да може ЦангДжйе да ги обучи как да използват новата писмена система. А на брега на реката където ЦангДжйе създал своите йероглифи били издигнати храм и паметници в прослава на делото му.
Според друг вариант на легендата, ЦангДжйе бил вдъхновен за своите йероглифи докато изучавал кръвоносната система на костенурките и наблюдавал различните конфигураций на вените им. Този вариант е интересен заради връзката му с едно археологическо откритие за което ще говорим сега, и според което именно черупки на костенурки са един от най-често използваните материали на които са били записани най-ранните известни ни примери на древнокитайски йероглифи. Става въпрос за т.нар. Оракулски кости.
Първо за името: „оракулски“, защото са били използвани в древни китайски обреди за специални ритуали, при които оракулите са се опитвали да комуникират с боговете и духовете на предците, да предугаждат волята на боговете и да се допитват до мнението на прадедите си. „кости“ - ами защото са именно това, кости. Най-вече са били използвани току-що споменатите костенурки, вземали са долната част на черупката, или лопатките на вол. Тези оракулски кости били, в продължение на хиляди години, намирани от местни фермери, които обаче нямали представа какво представляват и обикновено ги заравяли обратно в земята. По-късно китайците започнали да ги използват като съставка в традиционната китайска медицина. Първият човек който разбрал, че става въпрос за древна китайска писменост бил Уанг И Ронг, ректор на Имперската Академия в Пекин, който през 1899 година купил няколко такива оракулски кости от търговец на антики. След разчуването на веста за ценноста на костите започва бум на хаотично иманярство. Иманярите обаче ревниво криели източника на находките докато през 1908 година китайски учен установява, че източникът на оракулските кости е село в околностите на днешния град Анянг 安阳 и разбира, че това е древният град Ин - последната столица на Династията Шанг. (Анянг се намира на малко над 500 км южно от Пекин).
Първият който започва систематични и научни разкопки, изучаване, разчитане и датиране на оракулските кости е канадският мисионер Джеймс Мингиз (James Menzies). Той е и първият който заключава, че става въпрос за записи на оракулски ритуали от времето на древната Шанг Династия ( c. 1600 – 1046 г.пр.н.е.). Чрез своите собствени разкопки и чрез дарения Мингин събира най-голямата частна колекция в света, над 35 000 кости и фрагменти. По настояване на канадеца, колекцията остава в Китай, където Джеймс Мингиз и до днес е признат за „най-изявеният западен учен на Шанг културата и надписите на оракулските кости“. Къщата в Анянг, където Джеймс Мингиз е живял, е превърната в музей посветен на изучаването на оракулските надписи.
Официалните археологически разкопки организирани от китайското правителство в преиода 1928 – 1937 година разкопават 20 000 кости и парчета, което се смята, че е около 1/5 от всички открити. След разчитането им се оказва, че това са записи на гадателски ритуали извършвани от и за кралското семейство.
И ето как завършилият в Харвард история и източно-азиатски езици проф. Кенет Джей Хамънд смята, че са протичали тези ритуали. Последващото описание е взето от първата лекция от поредицата му „От Яо до Мао – 5 000 години Китайска история“
"Костите били старателно подготвяни за ритуала като ги изсушавали хубаво, за да станат много крехки. Тогава са правели малки дупчици по костите. И в подходящия момент остър и много горещ предмет - най-вероятно бронзово шило се вкарва в предварително направената дупчица. Това кара изсъхналата и крехка кост да се разпука. И по начина и посоката в която се разпукала коста са "разгадавали" отговора на предците по конкретно поставения въпрос/проблем. Тези "оракулски кости" са били част от царски ритуал при които се задават конкретни въпроси на конкретни предци, например те питат цар Джонг който е царувал преди 200 години. И въпросът е за много конкретен проблем. Питали са по най-различни поводи. Изглежда тези ритуали са били провеждани почти ежедневно. Рано сутринта царят отивал в церемониалната зала, там имало много официални лица. Там бил и официалния гадател/ясновидец. Този гадател е човекът който може да пише и чете. И именно тези гадатели най-вероятно са развили езикът. И както споменахме по-рано от момента в който се появява писмения китайски език той е напълно развит. Нямаме междинни етапи от развитието му. Направо получаваме текстовете - и тези текстове са въпросите които тогавашните китайци са задавали на своите предци, отговорите на предците които са "разчитани" от гадателите от "оракулските кости" и начина по които те се напукват, и тогава, тъй като китайците вече се проявяват като добри историци, те пишат какво всъщност се случва. Например: в определена сутрин те може би питат "Ще бъде ли добра реколтата тази година?" Написват те въпроса на коста и после разпукват коста (по гореописания начин). Гадателят "разчита" отговора на предците и казва: "Да. Реколтата ще е добра". И те записват и отговора. И по-късно след като са прибрали реколтата и ако тя е била добра те допълват "И реколтата беше добра". Ако ли не, написват "Обаче реколтата не беше добра". И така те записвали въпросите, а понякога отговорите и реалния резултат. Един вид те следели как предците се справят с предсказанията. И не питали по даден въпрос само веднъж. Те може да питат един и същи въпрос пет, десет и повече пъти. И изглежда са приемали средно-аритметичен подход - ако имаш 6 добри и 6 лоши предсказания това явно не е много ясен отговор. Ако имаш 8 добри и само 2 лоши отговора то тогава най-вероятно изходът ще е положителен. Те записвали всички такива въпроси и ги пазели в "архива". Задавали са всевъзможни въпроси, например дали кралицата ще има лесно раждане, дали зъбът ще ми мине, дали е добро време да се прати военна експедиция. Ето няколко примера на истински въпроси разчетени от оракулски кости:
1. Ще нареди ли Ди(това е името на върховния Бог) да има достатъчно дъжд за новата реколта?
2. Ако атакуваме племето Чйонг, ще ни осигурили ли Ди (Бог) подкрепа?
3. Кралят има зъбобол; чичо му И ли го причинява(зъбобола)?
4. Кралят предрече(понякога самият крал е разчитал напукванията на коста и е правил предсказанието) „Ще се случи нещастие“. Осем дни по-късно облаци във формата на лице закриха слънцето; появи се дъга която „пи вода“ от Жълтата река.
5. Напукахме тази кост на ДжяШенг (името на деня). Чуе извършва разпукването: Ще има ли ФуХуо щастливо раждане? Кралят предрече :“ Ако роди на Динг-ден ще бъде щастливо; ако е на Гънг-ден, ще бъде благословенно“. На тридесет и третия ден (ДжяИн) ФуХуо роди. Не беше щастливо – беше момиче.
б.а. ФуХуо е била главната жена на краля.
6. Разпукахме коста на ГуейСи-ден, Чуе пита: Ще има ли нещастие в следващите 10 дена? Кралят предрече: Ще има нещастие“. Случи се както кралят каза – На ДжяУ-ден кралят отиде на лов за носорози. Колесницата на министъра Дзай се преобърна и синът на краля, Янг, който караше кралската колесница също падна.
Функцията на всичко това изглежда е била да легитимира и потвърди власта на властващия в момента крал. Те не са били крале само защото са имали достъп и са разпологали с някои ресурси или пък защото са били най-страшните в общноста. Не, те имат власта и те са лидерите понеже те имат власта да се консултират с предците. И чрез този процес на гадания и предсказания имат достъп до духовния свят и те могат да използват този достъп, за да водят и помагат в делата на общноста."
(проф. Кенет Джей Хамънд от Университета "Ню Мексико Стейт". Той е бивш шеф на катедра История в този университет. Получил е докторат по история и източно азиатски езици от университета в Харвард)
Сега бих искал да поговорим за това как се създават и какви видове йероглифи съставляват китайската писменост. Има няколко вида йероглифи, в зависимост от това как са образувани.
Най-старите са така наречените Пиктограми, което означава писане чрез картинки. На китайски се наричат 象形 ШянгШинг(Шянг означава „картинка“, а Шинг означава „форма“). При този метод, се използват картинки, за да се изрази дадена идея. Например да се изрази концепцията за „слънце” – се рисува слънце, за да се изрази „луна” – се рисува луна и т.е. Това е най-ранният метод за конструиране на йероглифи. Разбира се, тъй като този тип йероглифи предават значението директно, то те са доста ограничени, за повечето от предметите съществуващи в света би било изключително трудно да бъдат изобразени чрез този метод. Невъзможно е и предаването на абстрактни идеи чрез пиктограми. По тези причини пиктографичния метод е бил използван само през ранните етапи на еволюция на йероглифите.
През последните две хиляди години едва шепа нови йероглифи са били създадени по пиктографичния метод : чадър 伞 сан, изпъкнал 凸 ту, вдлъбнат 凹 ао и още няколко.Въпреки това пиктографичните йероглифи поставят основата на цялата структура на китайските йероглифи. Те всички са прости, единични елементи, които обаче могат да бъдат използвани като строителни части в създаването на нови йероглифи. Те са малко на брой: измежду 9,353 йероглифа, намерени в речника от династия Източна Хан, едва около 300 са пиктографични йероглифи.
Следващите са т.нар. Идеограми. На китайски се казват 指事 (ДжъШъ) или обозначаващи, недиректни йероглифи (Джъ е “пръст”, “посочва”, “означава”; Шъ се превежда като „нещо“). ШуШън, китайски политик, филолог и писател от 1 и 2-ри век от новата ера определя този тип йероглифи като „ посочващи неща“. Тези абстрактни идеи са изразени чрез метафорични или символични пиктограми.
Например една черта, две черти, три черти 一、 二、 三 обозначават числата 1, 2, 3.
Точка или черта добавени над или под хоризонтална черта ни дават например йероглифите за горе 上 Шанг и долу 下 Шя
Добавяли черта към йероглифа 木 Му „дърво“ и получвали „връх“ 末 Мо, и „корен“ 本 Бън.
Друг пример е йероглифът 伐 Фа, които показва “човек”亻Рън и “копие” 戈 Гъ, и така се получава значението „кълцам/сека“ и „атакувам“
3. Друг вид йероглифи са т.нар. „комбинирани йероглифи“. На китайски се наричат会意 ХуейИ и името означава „среща на идеи“. При тях се комбинират две или повече пиктограми или идеограми и така се получава нов йероглиф. Например明 Минг, което означава „ярък, ясен“ е комбинация от日 Ръ „слънце“ и月 Юе „луна“, двата най-ярки обекта в небето слънце и луна се комбинират за да ни дадат йероглифа Минг.
Йероглифът好 Хао, който означава „добър“ (на китайски се поздравявт с Ни Хао, което буквално означава Ти Добре?), та този йероглиф е сбор от女 Ню „жена“ и子 Дзъ „дете“.
„жена“ 女 под „Покрив“ 宀 = „мир, сигурност, спокойствие“ 安
„ръка“ 手 над „очи“ 目 = „гледам, виждам“ 看
„човек“ 人 облегнал се на „дърво“ 木 = „почивам си“ 休
„поле/нива“ 田 и „дърво“ 木 = „плод“ 果
Могат да се комбинират два или три еднакви йероглифа, например:
木 Му „дърво“, две Му правят 林 Лин „горичка“(в смисъл на група дървета, които не са много гъсто.), три Му става 森 Сън „гора,богата растителност“. В съвременния китайски използват двата йероглифа Сън и Лин заедно, за да кажат „гора“ 森林。 (името на прословутият КунгФу манастир ШаоЛин буквално преведено означава 小林 ШяоЛин „малка горичка“).
从 Цонг е йероглиф съставен от двама човека 人 Рън и значението му е „следвам“, „подчинявам се“. Ако добавите още един човек, 人-Рън, се получава众 Джонг – „тълпа, навалица“.
炎 Йен е съставен от два火 „огън“ и означава „възпламеняване,топлина”, а има и вариант с три огъня - 焱 Пак се произнася Йен, но с друг тон(низходящ) и означава „пламъци“.
В съвременния китайски се използва поредицата 火炎焱燚 ХуоЙенЙенИ – един, два, три, четири огъня с което се подчертава интензитета на пламъците и тяхната необуздана сила. Използва се и като идиом за нещо което е много популярно или успешно.
Както споменахме преди малко като комбинираме йероглифа за жена女с къща получваме „мир, спокойствие“, комбинацията “жена – дете” означава – „добро“. Какво според вас означава йероглифът който комбинира две жени ?
女 + 女 = 奻 Произнася се Нан и означава „кавга, спор, досадност“.
Друг метод за образуване на йероглифи е комбинирането на две части: „ключ“ и „фонетичен знак“. При тези йероглифи ключът ни подсказва значението на йероглифа, а фонеточната част ни помага за произношението. Всичите пет йероглифа по-долу имат отпред ключ „вода“ 氵и техните значения са свързани с вода:
江 река; 海 море; 湖 езеро; 汽 пара;洪 потоп, наводнение.
Следващите пет пък са с ключ „трева“ 艹 и може да видите техните значения:
花 цвете; 茶 чай; 草 трева; 莓 зрънце; 药 лекарство( в традиционната китайска медицина лекарствата се правят от билки и растения)
Ключът „дърво“ 木 пък определя значенията на следващата група:
杖 бастун,材 дървен строителен материал,枝 клон,枫 явор (дърво),桥 мост,
Разбира се всичко това е само една миниатюрна частица от богатото разнообразие на китайските йероглифи, но се надявам че ще ви помогне малко по-добре да разберете принципите за образуване на тези удивителни писмени знаци.
Най-простият и най-сложният йероглифи
一 И означава „едно“. И както се вижда има само една черта, което го прави най-простият и лесен йероглиф. Кой е най-сложният йероглиф обаче, е въпрос на който е по-трудно да се отговори. Йероглифът с най-много чертички е Джъ. Съставен е от 64 чертички и означава „многословен“. Този йероглиф е много стар и вече нито се използва, нито може да бъде открит в речниците. Освен това, въпреки че има цели 64 чертички, всъщност е четирикратно повторени на йероглифа 龍 Лонг - „дракон“, който е от само 16 чертички. Така че като трудност не е нищо особено.
Доста сериозни основания да претендира за титлата „Най-сложен“ йероглиф има този; произнася се: Бианг и е името на вид популярни нудълси от провинцията Шаанши – БиангБианг Нудълс. В традиционния си вариант йероглифът е съставен от 56 чертички (42 в опростения вариант на йероглифа). Въпреки че се използва в съвременния китайски, йероглифът липсва в речниците и няма свои собствен дигитален код, за да може да бъде изписан на компютър или телефон. Може да бъде изписан единствено и само на ръка.
Тъй като сричката „бианг“ не е част от сричките на официалния китайски език - Мандарин - то се смята, че това е регионален йероглиф. Една от причините за популярноста на този йероглиф е чаровната история за евентуалния начин на създаването му.
Един ден китайски ученик вървейки по улицата минал покрай нудъл ресторант и чул вътре хората да повтарят „бианг, бианг“. Момчето било любопитно и влязло да види какво става. Готвачът сервирал на хората пресни, вкусноизглеждащи нудълси. Ученикът бил гладен и също поискал да ги опита. Били много сладки, но докато довършвал купата си се сетил, че няма пари в него. Ученикът бил бързомислещ и попитал готвача: „Как се казват тези нудълси?“. „Бианг,бианг нудълси“, отговорил готвачът. „Знаеш ли как се пише йероглифа „Бианг““, попитал ученикът. Готвачът почнал да се чеше по главата, тъй като никога не се бил замислял за това. „Ако те науча няма да плащам“, казал ученикът и преди готвачът да отговори почнал трескаво да пише възможно най-сложния йероглиф като нахжърлял вътре всичко което му хрумнело в момента. Така на бял свят се появил йероглифът „Бианг“. Хората избухнали в аплодисменти като видели йероглифа, а готвачът с усмивка скъсал сметката на момчето и го пуснал да си ходи без да плати.
Ред за изпизване на йероглифите
Тук е мястото дебело да подчертая, че при изписването на йероглифи има строг ред за реда на изписване на отделните чертички. Това което на незапознати изглежда като пълен хаос от точки и черти е всъщност строго органзирана структура със своите вътрешни правила и ред на изписване. Ето няколко основни правила:
2. Първо хоризонталната черта, после вертикалната 十,木
3. Черта която пресича целия йероглиф се пише последна 聿,韦,事 (王 ) когато НЕ пресича последна е хоризонталната основа.
4. Диагоналните черти: дясно - ляво преди ляво – дясно人,八,文
5. Външните граници преди вътрешното съдържание(последна е външната долна граница). 回,国,问,月
6. При вертикални, симетрични йероглифи – първо центъра, после лявата част и накрая дясната. 水,小
Ето няколко прости йероглифа за нагледна демонстрация на горните правила за реда на изписване на китайските йероглифи.
ТОНОВЕТЕ В КИТАЙСКИЯ ЕЗИК
И докато реда за изписване на отделните чертички на йероглифа са важни при писането, друга една характеристика на китайските думи е от решаващо значение когато говорим – става въпрос за тоновете. Тези толкова страшни и измъчвали всеки чужденец захванал се да учи китайски в началото на обучението. Китайският език има 4 тона: 1-ви тон: горен равен; 2-ри тон: възходящ; 3-ти тон: низходящ/възходящ, и 4-ти тон: низходящ. Така една и съща сричка(дума) може да означава 4-ри и дори повече неща. Китайският език няма букви, а е съставен от около 400 срички( бай, хоу, джънг, дзъ, лао, конг, мей....). Изречена с различен тон съответната сричка има различни значения, и което е най-важно различен йероглиф. Обикновено тези 4-ри тона се представят на треперещият новобранец-ученик чрез използването на сричката Ма.
Както се вижда на графиката 1-ви тон се изговаря с висок, равен глас. 2-ри тон се изговаря с глас който започва от по-ниско и върви нагоре. Гласът при 3-ти тон първо слиза надолу и след това тръгва нагоре. При 4-ти тон гласът започва високо и слиза бързо и рязко надолу. На пръв поглед изглежда много сложно и повечето чужденци започващи да учат китайски смятат тоновете за основна трудност. Адски смешно е да гледате клас от начинаещи ученици опитващи се да произнасят правилно тоновете като си клатят главата наподобявайки движението нагоре и надолу на съответния тон. Аз обаче си мисля, че тези тонове и тяхното значение за правилното говорене се възприема от грешна гледна точка, а именно разглеждат се самостоятелно всеки един сам за себе си без да си даваме сметка, че те са просто една част(важна разбира се) от целия китайски език. Това което имам предвид е, че в съвременния китайски почти всички думи са съставен от два йероглифа. И те заедно (произнесени с правилнте тонове) образуват думата и има един правилен начин за произнасянето й. И вместо да се мъчим да запомним кой тон е първия йероглиф и кой тон, втория може би ще е по-добре да се опитаме да запомним именно този правилен начин на изговаряне. Нещо като ударенията в българския език. На български повечето думи също имат един начин по които повечето хора ги казват. Казваме мАса, а не масА; отИвам, а не отивАм; БлаГоевград, а не БлагоевгРад. По подобен начин (разбира се с уговорката, че в единия случай става въпрос само за едно ударение, а в другия за 4 тона) китайските деца от съвсем малки наизустяват ритмични фрази взети от класически китайски книги и чрез тях хем упражняват произношението( в древнокитайския всяка дума е отделен йероглиф) хем биват възпитавани в традиционните китайски (конфуциански) добродетели.
На финала бих искал да спомена нещо написано от ГуХонгМинг (1857–1928) китайски полиглот, интелектуалец и конфуцианец живял през втората половина на XIX и началото на XX век. Знаел е отлично английски, китайски, немски, руски и френски, освен това е разбирал италиански, древногръцки, латински, японски и малайски. Още в началото на престоя си в Китай, попаднах на книгата му „ Духът на китайския народ“ (1915г.), в която има глава посветена на въпроса труден или лесен е китайския език. Тази глава започва с много интересни размишления за ролята на езиците за културата на народите. Позволете ми да цитирам директно неговите думи (цитатът е дълъг, но си заслужава)
„ Всички чужденци които се опитват да научат китайски казват, че е много труден език. Но наистина ли е толкова труден китайския? Преди да отговорим на този въпрос нека първо се разберем какво разбираме под „китайски език“? Както всеки знае в Китай има два езика (и тук аз нямам предвид различни диалекти) – говорим и писмен. Знаете ли обаче причината поради която китайците толкова държат на това разграничение между говоримия и писмения китайски? Нека ви разкрия тази причина. В Китай, както и в Европа, по времето когато латинският е бил езика на образованите и знаещите, хората са надлежно разделени в две отчетливо обособени класи: образовани и необразовани. Разговорният, ежедневен език, е езика използван от необразованите, а писменият език е езика използван от наистина образованите хора. По този начин полуобразовани хора не съществуват в държавата. Това е причината, казвам аз, китайците толкова да настояват да имат два езика. Защото, нека се замислим за последствията от наличието на полуобразовани хора в една държава. Погледнете Европа и Америка днес (книгата е издадена през 1915 година б.а.). В Европа и Америка след спиране употребата на латинския език рязкото разграничение между разговорния и писмения език изчезна и това доведе до появата на класата на полуобразовани хора на които е позволено да ползват същия език като наистина добре образованите. И в резултат на това, тези полуобразовани хора говорят за цивилизация, свобода, неутралитет, милитаризъм и панславизъм без да имат ни най-малка представа какво е всъщност истинското значение на тези думи. Хората казват, че Пруският милитаризъм е опасен за цивилизацията, но на мен ми се струва, че полуобразования човек, тълпите от полуобразовани хора в света днес са истинската опастност за цивилизацията.“
Уау, силни думи. И въпреки, че ХуГонгМинг завършва това въведение с думите „ Това не е толкова важно, нека сега разгледаме въпроса труден ли е китайския?“ аз съм убеден, и убедеността ми само се усилва с времето, че тези думи на китайския интелектуалец казват нещо много важно. И то, според мен е, че лесното и удобното не винаги са за предпочитане, говоря за лекотата която ни осигуряват азбуките, за да може да се научим бързо и лесно да четем и пишем. Може би именно тази трудност за усвояване на китайските йероглифи е нужна, за да служи като едно средство за подбор на наистина качествените, възвишени, стойностни хора и идеи. И също така да бъде преграда срещу опастноста тези възвишени хора и идеи да бъдат опошлени чрез безразборно смесване с масовата посредственост. Древногръцкият мъдрец Платон, в книгата си „Държавата“ разделя хората на 3 класи, такива които имат в душите си „злато“(най-висши), „сребро“ или „желязо“(най-нисши). И според него когато хората с „желязо“(най-ниската класа) поемат управлението на държавата(или вътре в самия човек надделеят най-ниските му страсти), то това ще е краят на държавата, или личноста. Западноевропейската, и най-вече американска, идея, че видите ли „всеки може да бъде това което пожелае(стига много, ама много да го желае)“, такава една идея би била непонятна, абсурдна и абсолютно неприемлива както за ГуХуоМинг, така и за Платон. Друг виден човек на мисълта който е тъжал дълбоко за гибелта на древните езици и опошляването на истинското знание е един от любимите ми западни философи, Артър Шопенхауер, който дори си е дал труда да напише цяло есе посветено на опасните последици за европейския интелектуален живот от изоставянето на латинския език и замяната му с многобройните европейски езици. „ Отмяната на латинския като универсален език на образованите, заедно с възхода на провинциализма който е характерен за националната литература бе истинско нещастие за каузата на знанието в Европа. Защото именно латинският създаваше средата в която образованото общество на Европа съществуваше“, така започва своето есе Шопенхауер. И ако се стигне до момента в който древните езици вече не се преподават, то тогава според него „ ... сбогом човечество! Сбогом изтънчен вкус и извисено мислене! Ерата на варварството ще се върне независимо от железниците, телеграфа и дирижаблите“. „Ако човек не знае латински то тогава той принадлежи към класата на вулгарното простолюдие, независимо, че може да е вируоз на електрическите машини“. Това е тежката присъда на Шопенхауер, който завършва есето си със следното пророчество: „ Ако спре преподаването на древните езици ще се появи нова литература която ще е варварска, плиткоумна и некадърна както никога досега“.
И тук може би е крайно време да послушам съвета на горните мъдри хора и да спра това полуобразовано писание.